Ема Донахю - Стая

— О, не! — простенвам аз като Крадльо. — Наш Исус обича кускус.

— А пък юфката попя на луната.

Луната е Сребърното лице на Господ, което се показва само при специални случаи.

Сядам и притискам лице към процепа, виждам ивици от Телевизор, който е изключен, Тоалетна, Вана, рисунката ми със синия октопод, която се е накъдрила, Мам, която прибира дрехите ни в Скринчо.

— Мам?

— Ммм?

— Защо съм скришом като бонбоните?

Мисля, че сяда на Креватчо. Говори тихо, едва я чувам.

— Просто не искам да те гледа. Дори като бебе винаги те завивах в одеялото, преди той да дойде.

— Ще боли ли?

— Кое ще боли ли?

— Ако ме види?

— Не, не. Заспивай вече.

— Направи Буболечките.

— Лека нощ, да спиш в кош и далеч от мечки, дори от буболечки.

Буболечките са невидими, но аз им говоря и понякога броя, последния път стигнах до 347. Чувам щракането на копчето и Лампа изгасва в същата секунда. Звуците на Мам, която се мушва под Юрганчо.

Виждал съм Стария Ник през процепите в някои нощи, но никога целия отблизо. По косата му има бяло и е по-малка от ушите му. Може би очите му ще ме превърнат в камък. Зомбитата хапят децата и ги превръщат в неумрели, вампирите ги изсмукват, докато увиснат, канибалите ги размахват за краката и ги ядат. Великаните могат да са също толкова лоши, жив или мъртъв, аз си знам, наместо хляб ще го изям 6 6 Английски народни приказки. Прев. от англ. Вера Славова. София, Отечество, 1984. С. 56 — бел.ред. , ама Джак избяга със златната кокошка и бързо-бързо се спусна надолу по Бобовото стъбло. Великанът се спусна след него, но Джак извика на своята Мам да му даде брадвата, дето е като нашите ножове, само че по-голяма. Неговата Мам беше прекалено уплашена сама да отсече Бобовото стъбло, но когато Джак стигна до земята, го направиха заедно и Великана каза пляс и се размаза, и му се разпиляха вътрешностите, ха-ха. Тогава Джак стана Джак Убиеца на Великани.

Чудя се дали Мам вече е изключила.

В Гардеробчо винаги се опитвам да стискам силно очи и да изключа бързо, за да не чуя, като дойде Стария Ник, после се събуждам и вече е сутрин, и съм в Креватчо с Мам, и бозкам, и всичко е наред. Само че тази нощ съм още включен, тортата бълбука в корема ми. Изброявам горните си зъби с език от дясно наляво до десет, после долните от ляво надясно, после обратно по същия път, трябва всеки път да стигам до десет, а два пъти по десет е равно на двайсет, ето толкова имам.

Няма бип-бип , трябва да е много след девет. Преброявам си зъбите отново и стигам до деветнайсет, объркал съм се или един е изчезнал. Посмуквам си пръста съвсем малко и после още мъничко. Чакам часове.

— Мам? — прошепвам. — Той няма ли да идва, или да?

— Изглежда не. Ела тук.

Изскачам и отварям силно Гардеробчо, в Креватчо съм за две секунди. Под Юрганчо е супертопло, налага се да извадя стъпалата, за да не изгорят. Бозкам много, лявата, после дясната. Не искам да заспивам, защото вече няма да ми е рожденият ден.

Срещу мен просветва светлина, пронизва ми очите. Поглеждам иззад Юрганчо, но с присвити. Мам стои до Лампа и всичко е ярко, после щрак и пак тъмно. Пак светло, прави го за три секунди, после тъмно, после светло само секунда. Мам гледа нагоре към Прозорче. Пак тъмно. Прави така през нощта, мисля, че това й помага да се изключи.

Изчаквам, докато Лампа изгасне съвсем. Прошепвам в тъмното.

— Готово ли е?

— Извинявай, че те събудих.

— Няма нищо.

Тя се връща в Креватчо по-студена от мен, аз я прегръщам през кръста.

Сега съм на пет и един ден.

Глупавият Пиш вечно е изправен сутрин. Натискам го надолу.

Когато си търкаме ръцете след пишкането, аз пея: „Целият свят е в ръцете му“, после се сещам за още една с ръце, но тя всъщност е за пръсти.

Двата ми пръста обикалят из Стая и почти се сблъскват насред въздуха.

— Мисля, че всъщност са ангели.

— А?

— Или не, извинявай, светци.

— Какво е светци?

— Суперсвяти хора. Като ангели без крила.

Объркан съм.

— Тогава как отлитат от стената?

— Не, това са малките птички, те си могат да летят. Искам да кажа, че са кръстени на свети Петър и свети Павел, двама от приятелите на бебето Исус.

Не знаех, че има повече приятели след Йоан Кръстител.