Ема Донахю - Стая

После нещо се стоварва върху Печка, тряяяс , аз изпищявам и, без да искам, стъпвам на чинията, Мишле е изчезнало, къде е отишло? Да не би книгата да го е строшила? Тя е „Сгъваемо летище“, преглеждам всичките й страници, но то не е там. Лентата за получаване на багаж се е откъснала и вече не стои права.

Лицето на Мам е странно.

— Накара го да изчезне — крещя й аз.

Тя държи Четколопатка, помита счупените парчета чиния.

— Какво правеше това на пода? Вече сме само с две големи чинии и една малка, това е…

Готвачката в „Алиса“ хвърля чинии по бебето, а също и тиган, който почти му откъсва носа.

— На Мишле трохите му харесват.

— Джак!

— Беше истинско, видях го.

Тя издърпва Печка, има малка цепка в дъното на Стена на Врата, тя взема рулото алуминиево фолио и започва да пъха топки от него в цепнатината.

— Недей! Моля те.

— Съжалявам. Дойде ли една, ще дойдат и десет.

Това е шантаво смятане.

Мам оставя фолиото и ме стиска здраво за раменете.

— Ако й позволим да остане, скоро ще ни нападнат бебетата й. Ще крадат храната ни, ще внасят микроби върху мръсните си лапи…

— Може да ядат моята храна, не съм гладен.

Мам не ме слуша. Бута Печка обратно до Стена на Врата.

След това използваме малко тиксо, за да накараме страницата с Хангар да стои по-добре в „Сгъваемо летище“, но Лента за багаж е прекалено скъсана, за да се оправи.

Седим сгушени в Люлящ и Мам ми чете „Дилън Копача“ три пъти, това означава, че съжалява.

— Да поискаме нова книга за Неделно лакомство — предлагам аз.

Тя изкривява уста.

— Поисках преди няколко седмици. Исках да я получиш за рождения си ден, но той каза да престана да го тормозя, нали сме имали вече цяла лавица.

Поглеждам през рамото й към Лавица, тя може да побере още сто книги и още, ако сложим някои от другите неща в Подкреватчо до Яйчена змия. Или пък върху Гардеробчо… ама пък там живеят Форт и Лабиринт. Не е лесно да се измисли къде е домът на всичко, Мам понякога казва, че трябва да хвърляме разни неща на боклука, но аз обикновено им намирам място.

— Той смята, че трябва просто да гледаме телевизия през цялото време.

Това звучи забавно.

— Тогава мозъците ни ще загният като неговия — казва Мам. Протяга се да вземе „Моята голяма книга с песнички“. Чете ми по една от всяка страница, която аз си избера. Най-любими са онези с Джак, като „Дребосъчето Джак“ или „Малкият Джак Хорнър“ 8 8 Популярни детски песни със заглавия Jack Sprat и Uttle Jack Horner, публикувани за първи път през 1639 и 1725 година — бел.ред. .

Мисля, че е искал да види дали може, без да си изгори нощницата. В Телевизор има пижами или нощнички на момичетата. Моята пижамена тениска е най-голямата ми, има дупка на рамото, дето обичам да си вкарвам пръста в нея и да се гъделичкам, докато изключвам. Има и за Джаки Уаки, само че като се научих да чета, видях, че всъщност е за Джорджи Порджи 10 10 Става дума за детската песен Georgie Porgie, публикувана през 40-те години на XIX век — бел.ред. . Мам го беше сменила, за да ми пасне, това не е лъгане, само преструване. Същото е и с „Джак, синът на тръбача“.

Всъщност в книгата пише Том, но Джак звучи по-добре. Краденето е, когато някое момче вземе нещо, което е на друго някое момче, защото в книгите и в Телевизор всички човекове си имат неща, които са си само техни, сложно е.

Сега е 05:39, така че може да вечеряме, днес са бързите спагети. Докато са в горещата вода, Мам намира трудни думи от кутията с мляко, за да ме изпита, като „питателно“, което означава храна, и „пастьоризирано“, което означава, че лазерни оръжия са изпарили микробите. Искам още торта, но Мам казва първо сочно накълцано цвекло. После ям торта, която е доста твърда вече, Мам също яде, мъничко.

Качвам се на Люлящ, за да намеря Кашон за игра в края на Лавица, тази вечер избирам Дама и ще бъда червен. Парчетата са като малки шоколадови бонбони, много пъти съм ги облизвал, ама нямат вкус на нищо. Залепнали са за дъската с магнитна магия. Мам обича шах, но мен ми боли главата.