Ема Донахю - Стая

— Док — казвам й аз, — от това се правят дънките. — Слагам конеца в Шкаф в Кутия за майсторене. Мам сваля Комплект, за да направи няколко шева на кръста, след това дънките не ми падат повече.

До обед сме доста заети. Първо разваляме Пиратски кораб, който направихме миналата седмица, и го превръщаме в Танк. Балон е шофьорът, преди беше голям колкото главата на Мам и розов, и дебел, но сега е малък колкото юмрука ми и само червен и сбръчкан. Надуваме един само когато е първо число на месеца, за да можем да правим на Балон сестра, докато стане април. Мам също си играе с Танк, но не толкова дълго. На нея бързо й омръзват разни неща, то е, защото е пораснала.

Понеделник е ден за пране, влизаме във Вана с чорапите, гащите, сивите ми панталони, които кетчупът изпръска, чаршафите и кърпите за чинии и изстискваме всичката мръсотия. Мам затопля Термостатко нагоре заради сушенето, взима Скелет за сушилка от до Врата и го слага отворен, а аз му казвам да бъде силен. Много бих искал да го пояздя както когато съм бил бебе, но сега съм толкова огромен, че може да му счупя гърба. Ще е суперяко да можем понякога пак да се смаляваме и понякога пак да порастваме както Алиса. Когато сме изстискали водата от всичко и сме го закачили, аз и Мам трябва да изхлузим тениските си и един след друг да се охлаждаме от топлото в отворения Хладилник.

Обяд е салата от фасул, второто ми най-нелюбимо. След дрямката правим Викане всеки ден, но не в събота или неделя. Прочистваме си гърлата и се покатерваме на Маса, за да сме по-близо до Прозорче, и се държим за ръце да не паднем. „Готови, старт“, после отваряме зъби широко и викаме крещим ревем вием пищим кряскаме колкото високо можем. Днес аз съм най-много високо силен от всякога, защото дробовете ми се разширяват, задето съм на пет.

После правим шшт с пръст на уста. Веднъж попитах Мам за какво се ослушваме и тя каза, че за всеки случай, човек никога не знае.

После аз правя търкане на една вилица и Гребенчо, и капачки на буркани, и страните на дънките ми. Хартията с редове е най-гладка за търкане, ама тоалетната хартия става за рисунка до безкрай. Ето, днес се рисувам с котка и папагал, и игуана, и миеща мечка, и Дядо Коледа, и една мравка, и Лъки, и всичките ми приятели от Телевизор в процесия, а аз съм крал Джак. Когато приключвам, я навивам обратно, за да можем да я използваме за дупетата си. Вземам чисто парче от следващото руло за писмо до Дора, трябва да наостря червения молив с Гладък нож. Стискам молива здраво, защото е толкова къс, че почти го няма, аз пиша отлично, само че понякога буквите ми вървят отзад напред. „Аз съм на пет завчера, можеш да изядеш последното парче торта, ама няма свещи, чао, обич Джак“. Скъсва се само малко на „парче“.

— Кога ще го получи?

— Ами — казва Мам — предполагам, че трябват няколко часа, за да стигне до морето, после то ще го отмие на някой бряг…

Звучи по-смешно от смученето на ледче за Болен зъб. Бреговете и морето са в Телевизор, но мисля, че като изпратим писмо, ще станат истински за малко. Акото потъва и писмата се носят по вълните.

— Кой ще го намери? Диего?

— Сигурно. И ще го занесе на братовчедка си Дора…

— Със своя сафари джип. Бръъъм-ъъъм през джунглата.

— Значи в такъв случай вероятно утре сутрин. Най-късно на обед.

Ледчето вече е по-малко издуто върху лицето на Мам.

— Да видим?

Тя го изплезва на език.

— Мисля, че и аз имам болен зъб.

— О, Джак — изстенва Мам.

— Съвсем истински наистина. Ау, ау, ау.

Лицето й се променя.

— Ако искаш да смучеш ледче, може, няма нужда да имаш зъбобол.

— Яко.

— Не ме плаши така.

Не знаех, че мога да я плаша.

— Може би ще ме боли, като съм на шест.

Тя изпухтява, докато вади ледчетата от Фризерчо.

— Лъжа, лъжа, погледни си носа!

Ама аз не лъжех, само се преструвах.

Вали цял следобед. Господ не показва никое от лицата си. Пеем „Намръщено време“ и „Валят мъже“, и онази, дето на пустинята й липсва дъждът.

Вечерята е рибни пръчици и ориз, аз изстисквам лимона, който не е истински, а пластмасов. Веднъж имахме истински, ама той се сбръчка прекалено бързо. Мам слага парченце от нейната рибна пръчица в пръстта под Цвете.

Вечер Анимационната планета не е в Телевизор, може би защото е тъмно и там нямат лампи. Днес избирам една за готвене, не е като истинска храна, нямат консерви. Онази тя и онзи той се усмихват един на друг и правят месо с пай отгоре и зелени неща около други зелени неща на връзки. После превключвам на Планетата на фитнеса, където човекове по гащи трябва да повтарят едни и същи неща на машините отново и отново, мисля, че са заключени. Това свършва скоро и идват събаряните, те строят къщите на различни форми и с милиони цветове боя, не само върху рисунка, ами и върху всичко. Къщите са нещо като много пъти Стая, залепена една до друга, човековете в Телевизор стоят в тях, а понякога влизат в тяхното отвън и времето им се случва.