Ема Донахю - Стая

Мам ляга и си държи зъба. Понякога прави голям дъх навън, навън, навън.

— Защо съскаш толкова дълго?

— Опитвам се да го надвия.

Аз отивам и сядам до нея, и нежно вадя косата от очите й, челото й е хлъзгаво. Тя ми хваща ръката и я стиска.

— Всичко е наред.

Не ми изглежда наред.

— Искаш ли да играеш с Джип, Дистанционно и мен? — питам.

— Може би по-късно.

— Ако играеш, няма да ти пука и няма да е важно.

Тя се усмихва малко, но следващият дъх излиза по-силно, като стенене.

В 05:57 казвам:

— Мам, почти шест е — и тя става да приготви вечеря, без да яде.

Джип и Дистанционно чакат във Вана, защото сега е суха, тя е тайната им пещера.

— Всъщност Джип умря и отиде в Рая — казвам аз, както си ям пилешките хапки много бързо.

— Така ли?

— Ама после, през нощта, докато Господ спеше, Джип се измъкна навън и се спусна по Бобовото стъбло до Стая, за да дойде при мен.

— Колко хитро само.

Изяждам три зелени фасулчета и изпивам голяма чаша мляко с още три, по три минават по-бързо. Пет щеше да е по-голямо бързо, но не мога, гърлото ми ще се затвори. Веднъж като бях на четири, Мам написа „Зелен фасул/други замр. Зел. Зеленч.“ на списъка за пазаруване и аз задрасках „зелен фасул“ с оранжевия молив, на нея й стана смешно. Накрая изяждам и мекия хляб, защото обичам да го държа в устата си като памук.

— Благодаря ти, бебе Исус, особено за пилешките хапки — казвам аз, — и моля много време да няма зелен фасул. Хей, защо благодарим на бебето Исус, а не на него?

— Него?

Кимам към Врата.

Лицето й се опъва, макар че не съм му казал името.

— Защо да му благодарим?

— Ами ти му благодари миналата вечер за продуктите и за махването на снега, и за панталоните.

— Не трябва да подслушваш. — Понякога, когато е много ядосана, устата й не се отваря наистина. — Беше фалшиво благодаря.

— Защо беше…?

— Той само носи — прекъсва ме тя. — Той не кара зърното да расте в полето.

— Кое поле?

— Не може да накара слънцето да огрее, дъждът да завали или каквото и да е.

— Ама, Мам, хлябът не идва от полето! — Тя стиска уста. — Защо ти каза…?

— Трябва вече да е станало време за телевизия — отсича бързо тя.

Дават клипове, обичам ги. Мам прави движенията с мен повечето пъти, но не днес. Скачам на Креватчо и уча Джип и Дистанционно да поклащат ботушки. Риана и Ти Ай, и Лейди Гага, и Кание Уест.

— Рапърите защо носят слънчеви очила дори нощем? — питам Мам. — Да не ги болят очните ябълки?

— Не, просто искат да изглеждат готини. И феновете да не ги зяпат в лицата през цялото време, защото са толкова известни.

Объркан съм.

— Защо са известни феновете?

— Не, звездите са известни.

— А не искат?

— Е, предполагам, че искат — казва Мам и става да изключи Телевизор, — но искат да запазят и малко само за себе си.

Когато бозкам, Мам не ми дава да взема Джип и Дистанционно в Креватчо, макар че са ми приятели. А после казва, че трябва да се качат горе на Лавица, докато спя.

— Иначе ще те стреснат през нощта.

— Не, няма, обещават.

— Слушай, нека приберем джипа ти, така може да спиш с дистанционното, защото е по-малко, стига антената да е прибрана докрай. Става?

— Става.

Когато съм в Гардеробчо, си говорим през процепите.

— Бог да благослови Джак — казва тя.

— Бог да благослови Мам и да направи магия на зъбите й за добре. Бог да благослови Джип и Дистанционно.

— Бог да благослови книгите.

— Бог да благослови всичко тук и в Открития космос, а също и Джип. Мам?

— Аха.

— Къде сме, когато спим?

Чувам да се прозява.

— Точно тук.

— Ама сънищата? — Чакам. — Те в Телевизор ли са? — Тя още не отговаря. — В Телевизор ли ходим, за да сънуваме?

— Не. Никъде не ходим, тук сме си. — Гласът й звучи много отдалече.

Аз лежа сгушен, докосвам лостчетата с пръсти, прошепвам:

— Не можете ли да спите, малки лостчета? Няма проблем, бознете си малко. — Слагам ги на зърната си, а те се редуват. Горе-долу съм заспал, ама само почти.

Бип-бип . Това е Врата.

Слушам много силно. Ето го студеният въздух. Ако главата ми беше излязла от Гардеробчо, щях да видя как Врата се отваря, бас ловя, че щях да видя направо до звездите и космическите кораби, и планетите, и извънземните, които се въртят наоколо в НЛО. Ще ми се, ще ми се, ще ми се да можех да ги видя.

Бум , това е затварянето на Врата. Стария Ник казва на Мам как е нямало от нещо си, а нещо си друго така или иначе било на безобразна цена.

Чудя се дали е погледовал нагоре към Лавица да види Джип. Да, донесовал ми го е, но никога не е играл с него, мисля си. Едва ли знае как Джип рязко тръгва, когато включа Дистанционно, бръммм .