Лиан Хърн - Заговорът

— Е? — попита той.

Прииска ми се да можех да последвам жените. Не желаех да седя тук, докато тези мъже решаваха съдбата ми. Защото неизбежно щеше да се стигне дотам, бях сигурен. По всяка вероятност Кенджи бе дошъл, за да ме изиска по някакъв начин за Племето. А владетелят Шигеру очевидно не възнамеряваше да ме спира, даже напротив.

— Не знам защо тази информация за теб е толкова важна, Кенджи — подхвана господарят Шигеру. — Трудно ми е да повярвам, че не си знаел всичко. Да ти кажа, мисля, че повече няма да се разпространява. Дори в тази къща за нея знаят единствено Ичиро и Чийо. Прав беше, като каза, че не съм знаел кого съм довел в дома си. Стана съвсем случайно. Беше късно следобед, бях се отклонил от пътя си и се надявах да си намеря подслон за през нощта в селото, което, както разбрах по-късно, се казвало Мино. След смъртта на Такеши бях пътувал няколко седмици в пълна самота.

— Дирел си отмъщение ли? — попита тихо Кенджи.

— Знаеш как стоят нещата между мен и Ийда, какви са ни отношенията след битката при Яегахара. При все това трудно бих могъл да се надявам да го срещна в онова затънтено място. Получи се невероятно съвпадение — ние двамата, най-непримиримите врагове, да се озовем там в един и същ ден. Несъмнено, ако бях срещнал Ийда, щях да потърся начин да го убия. Но вместо него на пътеката върху мен връхлетя този момък — той разказа накратко за клането, за падането на Ийда от коня и за мъжете, които ме бяха погнали. — Случи се за част от секундата. Мъжете ме заплашиха. Бяха въоръжени. Аз се защитих.

— Те знаеха ли кой си?

— Едва ли. Бях облечен в одежди на пътник, без всякакви отличителни знаци, денят вече преваляше, а и валеше.

— Ти обаче си разбрал, че двамата са Тохан?

— Те ми казаха, че Ийда искал момчето. Това ми стигаше, за да изпитам желание да го защитя.

Привидно сменяйки темата, Кенджи отбеляза:

— Чувам, че Ийда търси официален съюз с клана Отори.

— Истина е. Чичовците ми подкрепят възможността за сключване на примирие, макар че членовете на клана не са единодушни.

— Ако Ийда научи, че момчето е при теб, съюзът няма да бъде сключен.

— Не е нужно да ми казваш неща, които вече знам — заяви владетелят и за първи път в гласа му прозвуча нотка на гняв.

— Владетелю Отори — заяви Кенджи по своя ироничен начин и се поклони. Следващите няколко минути никой не каза нито дума. После Кенджи въздъхна: — Е, животът ни е в ръцете на съдбата независимо от нашите мисли и намерения. Който и да е изпратил Шинтаро срещу теб, резултатът е един и същ. Само седмица по-късно Племето вече знаеше за съществуването на Такео. Трябва да ти кажа, че ние проявяваме интерес към това момче и няма да се откажем от него.

С глас, който дори в собствените ми уши прозвуча изтънял, аз заявих:

— Господарят Отори спаси живота ми и аз няма да го изоставя.

Той протегна ръка и ме потупа бащински по рамото.

— Няма да се откажа от него — заяви той на Кенджи.

— Нашето желание е преди всичко да го опазим жив — отвърна Кенджи. — Докато е в безопасност, може да остане тук. Но има и друго. Онези Тохан, които си срещнал в планината… вероятно си ги убил?

— Поне единия — отвърна господарят Отори, — а може би и двамата.

— Единия — уточни Кенджи.

Владетелят Шигеру повдигна вежди.

— Ти вече знаеш всички отговори. Защо си правиш труда да питаш?

— Трябва да попълня известни празноти и да разбера какво знаеш ти.

— Един или двама… какво значение има?

— Мъжът, чиято ръка си отсякъл, е оцелял. Казва се Андо и от дълго време е сред най-приближените на Ийда.

Спомних си мъжа с вълче лице, който ме бе преследвал нагоре по пътеката, и неволно потръпнах.

— Той не знаеше кой си, и все още не е научил къде е Такео. Но издирва и двама ви. С позволението на Ийда се е посветил на диренето с цел отмъщение.

— Очаквам с нетърпение следващата ни среща — отвърна владетелят Шигеру.

Кенджи стана и закрачи из стаята. Когато седна отново, лицето му бе открито и засмяно, все едно цяла вечер си бяхме разказвали забавни истории и си бяхме говорили за градини.

— Добре — каза той. — Сега, след като знам в каква опасност се намира Такео, мога да се заема със закрилата му и да го обуча как да се защитава — после стори нещо, което ме учуди — поклони се до пода пред мен и заяви: — Докато съм жив, ти ще бъдеш в безопасност. Кълна ти се — помислих си, че го казва с ирония, но сякаш някаква маска бе паднала от лицето му и за миг под нея зърнах истинския човек. Все едно бях видял Джато оживял. После маската се върна на мястото си и Кенджи отново се пошегува: — Но ще трябва да изпълняваш точно каквото ти казвам! — и ми се усмихна. — Доколкото разбирам, на Ичиро му идваш твърде много. На неговата възраст вече не бива да се мори с палета като теб. Аз ще поема образованието ти. Ще бъда твоят учител — той придирчиво загърна робата си и сви устни, превръщайки се на момента в благия старец, когото бях оставил пред портата. — Стига владетелят Отори да даде любезното си съгласие.