Лиан Хърн - Заговорът

Стръковете на бамбуковите треви бяха побелели по краищата, а кленовете се бяха пременили в брокатени роби. Джунко донесе на Каеде вехти дрехи от господарката Ногучи, които внимателно бе разпорила и ушила наново, обръщайки навътре избелелите им части. Тъй като дните ставаха все по-студени, Каеде бе благодарна, че вече не е в замъка, търчейки из дворове или нагоре-надолу по стълбите, докато снегът се сипе върху вече замръзналата снежна покривка. Работата й бе станала по-спокойна — сега прекарваше времето си с жените Ногучи, заета с шев и домакински дейности, слушаше разкази и участваше в измислянето на стихове, като в същото време овладяваше женското четмо и писмо. Но далеч не беше щастлива.

Каквото и да вършеше, винаги имаше нещо, което предизвикваше недоволството на господарката Ногучи, която ту се дразнеше, че Каеде си служи с лявата ръка, ту я сравняваше по външност с дъщерите си, при това съвсем не в нейна полза, ту пък негодуваше, че момичето е тъй високо. Заяви изумлението си от това, че Каеде е необразована, без нито за миг да си признава, че това би могло да е по нейна вина.

Когато обаче оставаха насаме, Джунко не спираше да хвали бледата кожа на Каеде, деликатните й крайници и гъстите й коси и взирайки се в огледалото, когато й бе възможно, Каеде взе да си мисли, че може би наистина е красива. Знаеше, че мъжете я гледат с желание дори тук, в дома на господаря, но всички те я изпълваха със страх. Откакто пазачът й бе налетял, от близостта им я побиваха тръпки. Мисълта за брак я ужасяваше. Пристигнеше ли гост в къщата, тя се смразяваше, че той можеше да се окаже бъдещият й съпруг. Ако й наредяха да влезе в негово присъствие, за да поднесе чай или вино, сърцето й започваше да блъска в гърдите, а ръцете й трепереха неудържимо. Накрая господарката Ногучи реши, че е твърде непохватна да прислужва на гостите и трябва да си остане в женското отделение.

С всеки изминал ден я обземаха все по-голямо отегчение и тревога. Караше се с дъщерите на господарката Ногучи, хокаше прислужниците за дреболии и не скриваше раздразнението си дори към Джунко.

— Момичето трябва да се омъжи — обяви господарката Ногучи и за ужас на Каеде бързо й уреди брак с един от васалите на владетеля Ногучи. Последва размяна на годежни дарове и тя разпозна бъдещия жених по време на посещението си при владетеля. Той не само бе стар — три пъти по-възрастен от нея, с два предишни брака и с външност, която би предизвикала отвращение дори у слепец, — но и разбра собствената си стойност. Бракът бе оскърбление за Каеде и семейството й. Захвърляха я на боклука. Плака горчиво няколко нощи подред и не бе способна да хапне и залък.

Седмица преди венчавката през нощта пристигнаха пратеници и разбудиха цялата къща. Обладана от гняв, господарката Ногучи извика Каеде при себе си:

— Имаш зла участ, госпожице Ширакава. Сигурно си прокълната. Бъдещият ти съпруг е мъртъв!

Женихът празнувал близкия край на своето вдовство и както пийвал с другари, изведнъж получил удар и се строполил бездиханен върху чашите с вино. Каеде почувства вълна на облекчение, но в същото време си даде сметка, че щеше да й бъде приписана още една смърт. Вече двама мъже бяха умрели заради нея. Плъзна слух, че който я пожелае, е обречен.

Обзе я надежда, че това би могло да отблъсне завинаги евентуални следващи кандидати, но една вечер, когато наближаваше краят на третия месец и дърветата се окичваха с ярки свежи листа, Джунко й прошепна:

— Има нов кандидат за съпруг на моята господарка! Един мъж от клана Отори.

Двете седяха заедно и бродираха. Каеде тутакси изгуби плавния ритъм на шиенето и се убоде с иглата тъй силно, че върху пръста й изби капка кръв. Джунко бързо дръпна коприната, да не би да я изцапа.

— Кой е той? — попита девойката, лапна убодения си пръст и усети солта на собствената си кръв.

— Не знам точно. Но самият господар Ийда подкрепя този брак, а кланът Тохан са решени да скрепят с него съюза с клана Отори. И тогава ще държат под контрол цялата Средна провинция.

— На каква възраст е? — наложи си да попита Каеде.

— Още не е ясно, но годините на един съпруг са без значение.

Каеде отново подхвана ръкоделието — бели жерави и сини костенурки върху тъмнорозов фон — нейната сватбена одежда.

— Ще ми се никога да не я завършим!

— Радвай се, Каеде. Ще се махнеш от тук. Отори живеят в Хаги, до морето. Това е достоен брак за теб.

— Женитбата ме плаши — призна Каеде.