Лиан Хърн - Заговорът

— Ти познаваш ли Араи? — попита Каеде рязко.

— От неговия град съм, господарке, от Кумамото.

Джунко се усмихваше широко.

— Мога с леко сърце да ви кажа сбогом, като знам, че Шизука ще се грижи за вас.

И така Шизука стана част от живота на Каеде, като я дразнеше и забавляваше поравно. Момичето обичаше клюките, разпространяваше слухове без ни най-малко неудобство, вечно се губеше някъде по кухните, конюшните, из замъка, след което се връщаше заредена с нови истории. Всички я познаваха, а мъжете не я плашеха. Каеде имаше чувството, че по-скоро те се страхуват от нея, от закачливите й слова и острия й език. Външно изглеждаше небрежна, но грижите й към Каеде бяха безупречни. Прогонваше с масаж главоболието й, носеше й мазила от билки и пчелен восък, за да направи кожата й мека като коприна, скубеше й веждите, придавайки им по-изящна форма. Каеде започна да разчита на нея и накрая момичето спечели доверието й. Въпреки проявената неохота Шизука все по-често я разсмиваше и за първи път благодарение на нея Каеде влезе в съприкосновение с външния свят, от който доскоро бе напълно изолирана.

Тъй че скоро тя вече знаеше за сложните отношения между клановете, за многото завист и недоволство, останали след битката при Яегахара, за съюзите, които Ийда се опитваше да сключи с родовете Отори и Сейшуу, за постоянното движение на мъже, които си съперничеха за постове и за пореден път се готвеха за война. За първи път научи и за Скритите, за гоненията, на които ги подлагаше Ийда, и за изискванията му неговите съюзници да правят същото.

Никога дотогава не бе чувала за такива хора и първоначално предположи, че Шизука си ги измисля. После, необичайно смирена, една вечер тя й разказа шепнешком как мъже и жени били заловени в някакво селце и докарани на Ногучи в ракитови клетки. Провесили ги от стените на крепостта и ги държали там, докато издъхнали от глад и жажда. А докато били още живи, гарвани кълвели плътта им.

— Защо? Какво престъпление са извършили? — попита Каеде.

— Те твърдят, че има тайно божество, което вижда всичко и което те не могат да охулят или да отрекат. Предпочитат смъртта.

Каеде потръпна.

— Защо владетелят Ийда ги мрази толкова?

Шизука се озърна през рамо, макар че двете бяха съвсем сами в стаята.

— Тези хора казват, че тайното божество ще накаже Ийда в отвъдното.

— Но Ийда е най-могъщият владетел в Трите провинции. Може да прави каквото си поиска. Те нямат право да го съдят — идеята, че действията на един такъв владетел могат да бъдат осъждани от обикновени селски люде, се струваше на Каеде нелепа.

— Скритите вярват, че тяхното божество смята всички за равни. В очите на тяхното божество няма господари. Само такива, които вярват в него и които го отричат.

Каеде се смръщи. Нищо чудно, че Ийда искаше да ги смаже. Щеше да попита още нещо, но Шизука смени темата.

— Господарката Маруяма се очаква да пристигне утре или вдругиден. И тогава поемаме на път.

— Хубаво ще бъде да напусна това място на смъртта — изрече Каеде замислено.

— Смъртта е навсякъде — Шизука взе гребена и с уверени ритмични движения захвана да сресва косите й. — Господарката Маруяма е ваша близка роднина. Срещали ли сте я в детството си?

— И да е така, не си спомням. Тя е братовчедка на майка ми, но не знам почти нищо за нея. Ти познаваш ли я?

— Виждала съм я — отвърна Шизука със смях. — Хора като мен всъщност не се запознават с хора като нея.

— Разкажи ми за Маруяма — подкани я Каеде.

— Както знаете, тя притежава голямо имение в югозападната част. Съпругът и синът й са починали, а дъщеря й, която ще я наследи, е заложница в Инуяма. Знае се, че господарката не е приятелски настроена към клана Тохан, макар че съпругът й е бил един от тях. Доведената й дъщеря е омъжена за братовчед на Ийда. Носеха се слухове, че след смъртта на съпруга й неговото семейство отровило сина й. Първо Ийда й предложил да се омъжи за брат му, но тя му отказала. Сега говорят, че той самият я искал за жена.

— Но нали е вече женен и си има син — прекъсна я Каеде.

— Всички деца на господарката Ийда са починали още като малки, а и тя самата е много болнава. Може да си иде всеки момент…

„С други думи, той може да я убие“, помисли си Каеде, но не посмя да го изрече на глас.

— Както и да е — продължи Шизука, — господарката Маруяма никога няма да се омъжи за него, така се говори, нито пък ще позволи на дъщеря си да го стори.

— Тя сама решава за кого би се омъжила, така ли? Изглежда, е много властна жена.