Лиан Хърн - Заговорът

— Всички се страхуват от онова, което не познават! Но жените почват да му се наслаждават, сама ще видиш — изкиска се на себе си Джунко.

Каеде си спомни ръцете на пазача, силата му, желанието му и усети, че я изпълва отвращение. Собствените й ръце, обикновено пъргави и сръчни, сега натежаха. Джунко я сгълча, но мило и през останалата част от деня се държа към нея много нежно.

Няколко дни по-късно Каеде бе извикана при господаря Ногучи. Бе чула тропот на конски копита и викове на непознати мъже. Явно бяха пристигнали гости, но както обикновено тя гледаше да стои настрана. Влезе с чувство на безпокойство в приемната, но за нейна изненада и радост на почетното място до владетеля Ногучи седеше баща й.

Докато се покланяше доземи, тя видя радостта, която мигом озари лицето му. Изпита гордост, че този път я вижда в по-достойно положение. Мислено се закле, че никога няма да стори нещо, което би могло да му причини мъка или да го накара да се срамува.

Когато й позволиха да седне, тя се опита скришом да го огледа. Косите му бяха оредели и посивели, бръчките по лицето му се бяха умножили. Каеде копнееше да чуе новини за майка си и сестрите си; надяваше се, че ще й разрешат да остане известно време насаме с него.

— Госпожице Ширакава — започна владетелят Ногучи. — Получихме предложение от кандидат, който иска да се ожени за теб, и баща ти е тук, за да заяви съгласието си.

Каеде отново се поклони ниско и изрече едва чуто:

— Господарю Ногучи.

— Оказва ти се голяма чест. Този брак ще скрепи съюза между клановете Тохан и Отори и ще обедини три древни фамилии. На венчавката ти ще присъства и самият владетел Ийда. Той иска церемонията да се състои в Инуяма. Тъй като майка ти не е добре, вашата близка роднина, господарката Маруяма, ще те съпроводи до Цувано. Твой съпруг ще стане Отори Шигеру — племенник на владетелите Отори. Той и васалите му ще те посрещнат в Цувано. Мисля, че няма нужда от други уточнения. Условията за нас са повече от удовлетворителни.

Когато чу, че майка й не била добре, Каеде тутакси отмести поглед към баща си. Не разбра почти нищо от последвалите думи на владетеля Ногучи. По-късно си даде сметка, че цялата работа е била уредена с оглед на най-малко неудобства и разходи за него — няколко роби за път и за венчавката и вероятно една прислужница, която да я съпровожда. Наистина добра равносметка за една такава размяна. Сега той шеговито припомняше случката с мъртвия пазач. Лицето на Каеде пламна. Баща й бе свел поглед.

„Радвам се, че е загубил човек заради мен“, помисли си гневно Каеде. „Дано загуби още сто!“

Баща й трябваше да си тръгне на другия ден, тъй като болестта на съпругата му не му позволяваше по-дълъг престой. Господарят Ногучи бе в приповдигнато настроение и го прикани да прекара известно време с дъщеря си. Каеде го отведе в малката стаичка с изглед към градината. Въздухът бе топъл и наситен с уханията на пролетта. Откъм бора се обади коприварче. Джунко им поднесе чай. Нейното внимание и грижовност подобриха настроението на баща й.

— Радвам се, че имаш поне една приятелка тук, Каеде — рече той тихо.

— Какви са вестите за мама? — попита тя с тревога.

— Ще ми се да бяха по-добри. Опасявам се, че дъждовният сезон ще влоши още повече здравето й. Но този брак повдигна духа й. Отори са велика фамилия, а владетелят Шигеру, изглежда, е свестен човек. Ползва се с добро име. Харесван и уважаван. На какво повече бихме могли да се надяваме за теб?

— Тогава и аз съм щастлива от този избор — излъга тя, за да му угоди.

Той се взря навън към цъфналите вишневи дръвчета, всяко от тях сякаш обаяно от собствената си красота.

— Каеде, въпросът с мъртвия пазач…

— Не беше по моя вина — отвърна тя припряно. — Капитан Араи постъпи така, за да ме защити. Грешката си беше на убития.

Баща й въздъхна.

— Говорят, че си опасна за мъжете… че владетелят Отори трябва да се пази. Нищо не бива да попречи на тази сватба. Разбираш ли ме, Каеде? Ако отново бъде осуетена… и вината за това ти бъде вменена… всички ние ще бъдем все едно мъртви — Каеде се поклони с натежало сърце. Чувстваше баща си като чужд. — През всичките тези години — продължи той — ти носиш бремето на сигурността на нашата фамилия. Майка ти и сестрите ти тъгуват за теб. Аз самият бих постъпил другояче, ако имах възможност за избор. Може би ако бях взел участие в битката при Яегахара, ако не бях чакал да видя кой ще бъде победител, а се бях присъединил към Ийда от самото начало… но всичко вече е минало и не може да се върне. По свой начин владетелят Ногучи спази своята част от уговорката. Ти си жива, сега ще сключиш добър брак. Знам, че няма да ни предадеш точно сега.