Лиан Хърн - Заговорът

Владетелят Шигеру не отговори на Кенджи; Харука се върна с поднос с чай. Кенджи нямаше вид на ядосан или разочарован. Взря се с възхищение в купичките — типична местна изработка с розов оттенък — и отпи, без да проговори повече, но и без да отмества поглед от мен. Накрая ме попита направо:

— Кажи ми, Такео, когато си бил дете, смъквал ли си черупките на живи охлюви, късал ли си щипките на раци?

Аз не разбрах въпроса.

— Може би — отвърнах, преструвайки се, че отпивам, макар че купичката ми бе празна.

— Правил ли си го?

— Не.

— Защо?

— Мама ми казваше, че е жестоко.

— Така си и мислех — гласът му бе добил скръбна нотка, сякаш изпитваше съжаление към мен. — Нищо чудно, че се опитваш да ме заблудиш, Шигеру. Почувствах някаква мекота в момчето, отвращение към жестокостта. Бил е отгледан сред Скритите.

— Толкова ли е очевидно? — попита владетелят Шигеру.

— Само за мен — Кенджи седеше с кръстосани крака и присвити очи, отпуснал ръка върху коляното си. — Мисля, че знам кой е той.

Владетелят Шигеру въздъхна; лицето му застина в мрачна предпазливост.

— Тогава по-добре ни кажи.

— Притежава всички характерни белези на фамилията Кикута — дългите пръсти, правата линия, пресичаща дланта, острия слух. Появява се внезапно, някъде около половата зрелост, понякога съпроводен със загуба на говор, обикновено временна, понякога окончателна…

— Измисляте си всичко това! — възкликнах, неспособен повече да мълча. Всъщност усещах, че върху мен плъзват пипалата на неизпитван досега ужас. Не знаех нищо за Племето, освен че убиецът бе един от тях, но се чувствах така, сякаш Муто Кенджи отваряше пред мен тъмна врата, през която се ужасявах да мина.

Владетелят Шигеру поклати глава.

— Остави го да говори. Това е от изключителна важност.

Кенджи се надвеси напред, втренчи се в мен и заяви:

— Ще ти кажа за баща ти.

Господарят Шигеру отбеляза сухо:

— По-добре започни с Племето. Такео не знае какво имаш предвид, когато казваш, че очевидно е един от тях.

— Така ли? — Кенджи вдигна вежди. — Е, предполагам, че ако е отгледан и възпитан сред Скритите, не бих се изненадал. Ще започна от самото начало. Петте фамилии от Племето са съществували винаги, още преди владетелите и клановете, във времето, когато магията е превъзхождала по мощ оръжията, а божествата още са ходели по земята. Когато са се появили клановете и людете са изградили съюзи, основани на силата, Племето не се е присъединило към нито един от тях. За да съхранят дарбите си, те са поели по пътищата и са станали скитници, актьори и акробати, търговци и вълшебници.

— Може и да е било така в началото — намеси се владетелят Шигеру. — Само че мнозина от тях са станали търговци, натрупвайки значително богатство и влияние. — Той се обърна към мен: — Самият Кенджи развива много успешен бизнес със соеви продукти и парични заеми.

— Времената станаха безчестни — заяви Кенджи. — Както ни казват свещениците, свидетели сме на последните дни на законността. Аз говорех за една по-ранна епоха. В днешно време, да, истина е, занимаваме се с търговия. От време на време служим на някой и друг клан и носим герба му или работим за тези, които са ни станали приятели, като владетеля Отори Шигеру. Но каквито и промени да са настъпили с нас, ние сме съхранили някогашните си дарби, които в миналото са били достояние на всички, но вече са забравени.

— Озовали сте се едновременно на две места — заявих аз. — Стражите са ви видели отвън на улицата, а в същото време аз ви зърнах в градината.

Кенджи ми се поклони иронично:

— Ние можем да се раздвояваме и да оставяме второто си аз, където пожелаем. Можем да ставаме невидими и да се движим с неуловима за окото бързина. Остротата на зрението и на слуха е друга характерна черта. Племето е запазило тези способности посредством самоотверженост и усилено обучение. А това са умения, които останалите в тази воюваща страна намират за полезни и за които плащат скъпо и прескъпо. Повечето членове на Племето на някакъв етап от живота си стават шпиони или наемни убийци.

Съсредоточих волята си в усилието да не треперя. Кръвта ми сякаш бе изтекла от тялото ми. Спомних си как ми се стори, че съм се раздвоил под меча на Ийда. А всички звуци в къщата, в градината и града отвъд отекваха в ушите ми с все по-голяма сила.

— Кикута Исаму, който според мен е твоят баща, не правеше изключение. Родителите му бяха мои братовчеди, а той самият бе съчетание на най-мощните дарби на фамилията Кикута. На трийсетгодишна възраст вече бе безупречен наемен убиец. Никой не знае броя на жертвите му; в повечето случаи причинената смърт изглеждаше естествена и не му е били приписвана. Дори и по изискванията на фамилията Кикута той бе потаен. Нямаше равен в подготвянето на отровни извлеци, особено от някои планински растения, които са смъртоносни, при това без да оставят и най-малка следа. Замина в планините на изток — знаеш провинцията, за която говоря, — за да дири нови растения. Хората в селото, в което отседнал, били от Скритите. Изглежда, са му разказали за тайното божество, за заповедта да не се убива, за неизбежния съд, който те очаква в отвъдното… Знаеш всичко това, излишно е да го повтарям. В онези затънтени планини далеч от враждите на клановете Исаму преосмислил живота си. Вероятно е бил обзет от угризения. Може мъртвите да са го призовали. Както и да е, той отказа да живее повече с Племето и стана един от Скритите.