Лиан Хърн - Заговорът

Тя се поклони отново, но преди да го стори, видя бързия поглед, който си размениха Ногучи и един от по-възрастните мъже в помещението. „Значи ще е за него, — помисли си тя, — или за някой подобен — стар извратен грубиян.“ Идеята за брак с когото и да било я изпълваше с отвращение. Дори предположението, че ако живее в къщата на Ногучи, отношението към нея ще е по-добро, не бе в състояние да повдигне духа й.

Джунко я съпроводи обратно в стаята и после я отведе в банята. Беше привечер и Каеде бе изтощена. Джунко я изми и изтърка гърба, ръцете и краката й с оризови трици.

— Утре ще ви измия косата — обеща тя. — Твърде дълга е и гъста, за да го сторя тази вечер. Няма да може да изсъхне и може да настинете.

— Какво толкова? Ще се разболея и ще умра — каза Каеде. — И най-добре!

— Никога не говорете така! — сгълча я Джунко, докато й помагаше да влезе във ваната и да се потопи в горещата вода. — Предстои ви дълъг живот. Толкова сте красива! Ще се омъжите, ще имате деца — после се доближи и прошепна в ухото й: — Капитанът ви благодари, че сте му останали вярна. Заръча ми да се грижа за вас от негово име.

„Какво могат да направят жените в този мъжки свят?“ помисли си Каеде. „На каква закрила можем да разчитаме? Някой в състояние ли е да се грижи за мен?“

Тя си спомни отражението на собственото си лице в огледалото и изпита копнеж да го зърне отново.

Чаплата пристигаше в градината всеки следобед, прелиташе като сив призрак над зида, свивайки се по невероятен начин, след което се изправяше в изкуственото езеро, потопила крака във водата, и застиваше там като статуя на Джизо 3 3 Пазителят на душите в ада. Едно от най-обичаните японски божества, което помага за съкращаване страданията на грешниците, покровител на пътниците, бременните и пр. Статуи на Джизо се срещат най-често по гробища и планински проходи. — Бел.прев. . Червените и златистите шарани, които владетелят Отори се забавляваше да храни, бяха твърде големи за нея, но тя оставаше в това положение, без да помръдва, минути наред, докато някое злочесто създание забравеше за присъствието й и дръзнеше да помръдне във водата. Тогава чаплата нанасяше мълниеносно своя удар и с гърчещата се дребна жертва в човката отново се отправяше в полет. Първите няколко маха на крилата бяха като внезапно потракване на ветрило, но след това тя се отдалечаваше така безшумно, както бе дошла.

Дните все още бяха твърде горещи, с омаломощаващата жега на есента, която човек копнееше да свърши и в същото време не искаше да отминава с ясното съзнание, че този безпощаден зной, макар и едва поносим, ще е последният за годината.

Живеех в имението на владетеля Отори вече месец. В Хаги прибирането на оризовата реколта бе приключило, сламата съхнеше по нивята и по рамки около чифлиците. Червените есенни лилиуми вехнеха. Сливите по дърветата ставаха златисти, листата — все по-крехки, а покритите с бодли кестенови черупки падаха по улици и алеи, разпукваха се и пръскаха наоколо лъскавите си плодове. Есенното пълнолуние настъпи и отмина. Чийо сложи кестени, мандарини и оризови сладки в светилището в градината, а аз се запитах дали има кой да направи същото в моето село.

Прислужниците събраха последните диви цветя, детелина и есенни билки и ги поставиха във ведра отвън пред кухнята и нужника, където техният силен аромат замаскираше миризмата на храна и отпадъци.

Моето състояние на необяснима немота продължаваше. Предполагам, че съм бил в нещо като траур. Домакинството на владетеля Отори също — в имението жалееха не само брата на господаря Отори, но и майка му, която се бе споминала през лятото от чума. Чийо ми разказа историята на семейството. Шигеру, най-големият син, участвал с баща си в битката при Яегахара и яростно се възпротивил на капитулацията пред клана Тохан. Условията, наложени от поражението, му забранявали да наследи от баща си водачеството на клана. Вместо него Ийда определил за глави на рода чичовците му Шоичи и Масахиро.

— Няма жив човек на земята, когото Ийда Садаму да мрази повече от Шигеру — каза Чийо. — Завижда му и се страхува от него.

Шигеру бил трън в очите и на своите чичовци в качеството си на законен наследник на клана. Господарят се оттеглил привидно от политическата арена и се посветил на земята си, опитвайки нови методи и различни култури. Оженил се млад, но жена му починала две години по-късно при раждане, а бебето умряло заедно с нея.