Р. Салваторе - Сребърни реки

— Ти и аз — съгласи се Сидни. — Можем да стигнем дотам и да се върнем преди да се съмне.

Ентрери погледна към Кати-Бри.

— Ами тя? Не мога да я оставя сама с Йердан.

— Боиш се, че войникът може да се възползва от нея? — отвърна Сидни. — Уверявам те, че е напълно почтен.

— Това изобщо не ме притеснява — подсмихна се палачът. — Не се страхувам за дъщерята на Бруенор Бойния чук. Тя може да се справи с почтения ти войник и да изчезне в нощта преди да сме успели да се върнем.

Кати-Бри никак не се зарадва на похвалата. Прекрасно разбираше, че думите на Ентрери бяха по-скоро обида, насочена към Йердан, който бе отишъл да събира дърва, отколкото израз на възхищение от уменията й. Въпреки това неочакваното уважение към способностите й само още повече щеше да утежни нейната задача. Не й се искаше Ентрери да я смята за опасна, или дори за находчива, защото това щеше да го накара да бъде нащрек и тя нямаше да може да предприеме нищо.

Сидни погледна към Бок.

— Аз тръгвам — рече тя достатъчно силно, за да може Кати-Бри да я чуе. — Ако пленницата се опита да избяга, настигни я и я убий!

И със зла усмивка, младата магьосница се обърна към убиеца:

— Доволен ли си сега?

Той отвърна на усмивката й и махна с ръка по посока на далечните огньове.

Точно тогава Йердан се върна и Сидни му съобщи за плана им. Войникът не изглеждаше особено щастлив, че тя и Ентрери ще отидат заедно, ала не каза нищо, за да я разубеди. Това не убягна от погледа на Кати-Бри. Момичето знаеше, че го притеснява не това, че ще трябва да остане сам с нея и с чудовището. Войникът се боеше да не би Сидни и Ентрери да се сближат твърде много по пътя и да се съюзят срещу него. Кати-Бри го разбираше прекрасно, дори очакваше нещо подобно, защото Йердан беше в най-лошо положение от тримата — трябваше да се подчинява на Сидни, а убиецът го плашеше. Ако двамата се съюзяха, можеха да измамят дори Дендибар и Домовата кула. Той със сигурност нямаше да бъде допуснат в плановете им, а това щеше да подпише смъртната му присъда.

— Самата същност на долната им задача работи срещу тях — прошепна си Кати-Бри, когато Сидни и Ентрери напуснаха лагера.

Думите й вдъхнаха смелост и тя се обърна към Йердан, който още се занимаваше с приготовленията около бивака им:

— Бих могла да ти помогна, ако искаш — предложи тя.

Войникът й хвърли гневен поглед.

— Да ми помогнеш? — присмя й се той. — Та ако искам, мога да те накарам да свършиш цялата работа!

— Разбирам гнева ти — съчувствено отвърна момичето. — Аз също пострадах от ръцете на долния палач.

Съжалението още повече вбеси лусканеца и той се втурна към нея, но тя дори не трепна.

— Тази работа не подхожда на положението ти — спокойно рече Кати-Бри.

Йердан рязко спря, заинтригуван от комплимента й, а гневът му се изпари. Номерът бе прекалено плитък, но за нараненото самочувствие на войника уважението на младата жена идваше съвсем навреме и не можеше да бъде пренебрегнато току-така.

— Какво знаеш пък ти за моето положение?

— Знам, че си лускански войник — отвърна Кати-Бри. — Принадлежиш към една армия, която всява уважение и страх из целия Север. Не бива ти да вършиш черната работа, докато магьосницата и ловецът на мрака взимат най-приятните задължения за себе си.

— Само се опитваш да ни създаваш проблеми! — изръмжа Йердан, ала въпреки това се замисли над думите й.

— Погрижи се за лагера! — нареди най-сетне той.

Властта, която имаше над нея, му помогна да си възвърне поне част от себеуважението. Не че Кати-Бри имаше нещо против. Тя веднага се зае за работа, без да се оплаква от подчиненото си положение. В ума й започваше да се оформя план и ако искаше да го изпълни, щеше да й се наложи да се съюзи с някой от противниците си, или поне да посее семената на завистта у Йердан.

Изпълнена с безмълвно задоволство, тя слушаше как войникът си тръгна, мърморейки под носа си.

Преди Ентрери и Сидни да успеят да се приближат достатъчно, за да видят какво става в лагера, до тях долетяха звуците на ритуална песен и им дадоха да разберат, че хората пред тях не бяха никакви Конници на Несме. Двамата се запромъкваха предпазливо напред.

Група тъмни и високи, дългокоси варвари, облечени в ритуални одежди, танцуваха около огромен дървен тотем, изобразяващ грифон.

— Утгарди — обясни Сидни. — Племето на грифона. Близо сме до Искрящо бялата могила, древно светилище на народа им.

И като се обърна, прошепна:

— Да вървим! Тук няма да научим нищо.