Р. Салваторе - Сребърни реки

Ентрери я последва.

— Не трябва ли да си тръгнем, за да оставим варварите колкото се може по-далеч от себе си? — попита той, когато се отдалечиха достатъчно.

— Няма нужда — отвърна Сидни. — Утгардите ще танцуват до сутринта. Всички воини взимат участие в ритуала, съмнявам се дали изобщо са поставили постове около лагера си.

— Доста знаеш за тях — каза убиецът с обвинителен тон, който издаваше подозрението му, че във всичко, което става около него, може би се крият и задни мотиви.

— Подготвих се за пътуването — спокойно отвърна младата жена. — Утгардите нямат кой знае какви тайни. Обичаите им са известни на всички, дори са записани. Онзи, който реши да тръгне на път из земите на Севера, ще направи добре, ако се научи да разбира тези хора.

— Значи съм късметлия щом имам толкова начетен спътник! — подигравателно се поклони Ентрери.

Сидни не отвърна, дори не го погледна.

Ала убиецът нямаше никакво намерение да остави разговора да замре току-така. Думите му изобщо не бяха случайни, както и подозренията му не бяха от вчера. Съвсем съзнателно бе избрал времето, когато да изиграе картите си — още преди да достигнат лагера на варварите бе взел решение да разкрие подозренията си. За първи път оставаше насаме с младата магьосница и сега, когато Кати-Бри и Йердан не можеха да направят сблъсъка между двамата още по-сложен, Ентрери бе твърдо решен да сложи край на съмненията… или на Сидни.

— Кога ще умра? — рязко попита той.

Сидни дори не трепна.

— Когато съдбата реши, както и всички ние.

— Нека да задам въпроса по друг начин — рече убиецът и като я сграбчи за ръката, я накара да го погледне. — Кога ти е наредено да ме убиеш? Защо иначе Дендибар ще изпраща чудовището? Господарят ти не се доверява на обикновени споразумения, нито пък на честта на съюзниците си. Прави каквото трябва, за да постигне целта си по най-бързия начин и после се освобождава от онези, които вече не са му нужни. Щом свърша работата, която той иска, трябва да умра. Задача, която може да се окаже по-трудна, отколкото подозираш.

— Не си глупав — хладно отвърна Сидни. — Прекрасно си преценил Дендибар. Спокойно би те убил, само за да избегне по-нататъшни усложнения. Ала грешиш за моята роля във всичко това. По мое настояване Дендибар остави решението за съдбата ти в моите ръце.

Младата жена замълча за миг, за да му даде време да помисли върху думите й. И двамата прекрасно знаеха, че Ентрери съвсем лесно може да я убие и именно хладнокръвната откровеност, с която тя му разкри плана за собственото му убийство, го възпря да направи каквото и да било и го накара да я изслуша.

— Убедена съм, че двамата имаме съвсем различни причини да преследваме джуджето и спътниците му — продължи Сидни. — Затова нямам никакво намерение да загубя един настоящ, а защо не и бъдещ, съюзник.

Въпреки недоверчивостта, която се бе превърнала в негова втора природа, Ентрери не можеше да не признае, че в думите й има логика. Всъщност, мислеше си убиецът, младата магьосница доста приличаше на него самия. Сурова и безжалостна, тя не оставяше нищо да я отклони от пътя й; нищо, пък било то и най-силното чувство, не можеше да я накара да се откаже от набелязаната цел. Той пусна ръката й.

— И все пак, чудовището пътува с нас — замислено промълви той, сякаш говореше на нощната тъма. — Нима Дендибар смята, че ще имаме нужда от него, за да победим джуджето и спътниците му?

— Господарят ми не обича да оставя нищо на случайността — отвърна Сидни. — Искаше да е сигурен, че ще получи онова, което желае и затова изпрати Бок. За да се предпази от усложненията, които биха могли да се очакват от джуджето и неговите спътници. И от теб.

Ентрери продължи мисълта й:

— Онова, което търси, трябва да е наистина ценно.

Сидни кимна.

— И навярно доста блазнещо за някой млад магьосник…

— Какво намекваш? — рязко попита Сидни, ядосана, че Ентрери поставя под съмнение верността й към Дендибар.

Студената усмивка на убиеца я накара да се свие под погледа му.

— Чудовището е тук, за да го предпази от неочаквани проблеми… от твоя страна!

Младата жена искаше да каже нещо, но не можа да измисли какво да отговори. Никога досега не се бе замисляла над подобна възможност. Опита се да обори предположението на Ентрери — та какво ли разбираше той в крайна сметка, дори не беше тукашен! Ала следващата му забележка й отне всяка възможност да разсъждава ясно.

— За да се предпази от всички възможни усложнения — сериозно рече той, перифразирайки собствените й думи.