Р. Салваторе - Сребърни реки

— Напуснали са града! — рязко каза убиецът, без дори да си направи труда да поздрави.

Дендибар се усмихна — този път надмощието бе на негова страна.

— Преди повече от седмица — най-спокойно отвърна той.

— А ти знаеш къде са — безстрастно отбеляза Ентрери.

Дендибар кимна и тънка усмивка изкриви изпитото му лице.

Ентрери изобщо не харесваше игричките, които Дендибар играеше. Известно време остана на мястото си без да каже нищо, впил поглед в магьосника, мъчейки се да разбере какво точно си е наумил той. Дендибар също го изгледа изпитателно. Все още му се искаше да се съюзи със страховития убиец… разбира се, само ако условията му се понравеха.

— Колко струва тази информация? — попита Ентрери.

— Та аз дори не знам името ти! — отвърна пъстрият магьосник.

Напълно справедливо, помисли си убиецът и се поклони ниско:

— Артемис Ентрери — каза той — чувстваше се достатъчно сигурен, за да каже истинското си име.

— И защо търсиш четиримата пътешественици, повел дъщерята на джуджето със себе си? — Дендибар трябваше на всяка цена да накара самоуверения убиец да се разтревожи.

— Това засяга само мен! — изсъска Ентрери.

Единствено гневно присвитите му очи издаваха смущението от това, че магьосникът бе открил самоличността на Кати-Бри.

— Засяга и мен, ако ще бъдем съюзници в това преследване! — извика Дендибар и се изправи застрашително, мъчейки се да притесни убиеца.

Ентрери не обърна ни най-малко внимание на перченето му — мислеше си за онова, което би спечелил от един такъв съюз.

— Не ме интересува защо ги търсиш — рече той най-сетне. — Кажи ми само кой от четиримата те интересува!

Сега бе ред на Дендибар да се замисли. Искаше му се да привлече Ентрери на своя страна, дори и само, за да не му се налага да го има за противник. А и идеята да не казва на този опасен човек нищо за магическия предмет, който търсеше, му се нравеше.

— Елфът на мрака носи със себе си нещо мое, или поне знае къде мога да го открия — рече той. — Нещо, което си искам обратно.

— На мен ми трябва единствено полуръста — отвърна Ентрери. — Къде са те сега?

Дендибар кимна към Сидни.

— Минали са през Дългата седловина — каза тя, — и сега отиват към Града на сребърната луна, който се намира на около две седмици път на изток от тук.

Тези имена не говореха нищо на Кати-Бри, но тя се зарадва, че приятелите й имат добра преднина. Трябваше й време, за да успее да измисли някакъв план, макар че силно се съмняваше дали ще може да направи каквото и да било, заобиколена от толкова могъщи противници.

— Какво предлагаш? — попита Ентрери.

— Да се съюзим! — незабавно отвърна магьосникът.

— Но аз вече получих информацията, от която се нуждаех — изсмя се убиецът. — Какво повече мога да спечеля, ако се съюзя с теб?

— Силата ми може да те пренесе при тях и да ти помогне да ги победиш. Четиримата са опасни противници. Мисля, че един съюз ще бъде от полза и за двама ни.

— Аз и ти да тръгнем след тях? Та ти ставаш само да се ровиш в книгите, магьоснико!

Дендибар хвърли изпепеляващ поглед на дръзкия убиец.

— Уверявам те, че мога да отида, където си поискам много по-бързо, отколкото предполагаш! — изръмжа той, ала гневът му бързо се изпари — работата, която искаше да свърши, бе много по-важна. — Само че аз нямам намерение да тръгвам с теб. Сидни ще отиде вместо мен, а войникът Йердан ще я придружи.

Идеята да пътува с лусканския войник изобщо не му се понрави, но Ентрери не каза нищо. Да тръгне на лов заедно с Домовата кула на Лускан може би щеше да се окаже не само интересно, но и полезно, и той прие условията.

— Ами тя? — рече Сидни и посочи Кати-Бри.

— Тя идва с мен! — отсече Ентрери.

— Ама разбира се! — съгласи се Дендибар. — Би било жалко да похабим една толкова ценна заложница!

— Ще бъдем трима срещу петима — не отстъпваше Сидни. — Ако нещата не потръгнат така, както очакваме, това момиче може да се окаже нашата гибел.

— Тя идва с мен!

Дендибар вече бе успял да измисли решение и на този проблем. Странна усмивка разкриви устните му.

— Вземете Бок с вас! — каза той на Сидни и развеселено се разсмя.

Лицето на Сидни помръкна, сякаш думите на Дендибар й бяха отнели удоволствието от преследването.

Ентрери не бе сигурен дали това ново развитие на нещата му харесва или не.

Магьосникът усети притеснението на убиеца и даде знак на Сидни да го последва в другия край на стаята, където имаше една малка ниша, отделена със завеси.