Р. Салваторе - Сребърни реки

Само Уолфгар, който яздеше до него, чу тихия му отговор:

— Пътя!

— Защо пристигате преди да се е съмнало? — обърна се нощният пазач на Северната порта към пратеника на търговския керван, който току-що бе спрял пред стените на Лускан.

Йердан, който стоеше на пост както обикновено, гледаше с особен интерес, сигурен, че търговците идваха от Десетте града.

— Нямаше да си позволим да нарушаваме правилата на града, ако нямахме извънредно важна и спешна работа — отвърна керванджията. — Вече два дни как не сме почивали!

Откъм каруците се зададе още един човек, преметнал през рамо трупа на един от другарите си.

— Убиха го по пътя — обясни първият търговец. — И отвлякоха още един от нас, Кати-Бри, дъщерята на самия Бруенор Бойния чук!

— Отвлекли са дъщерята на джуджето? — намеси се Йердан — у него се бе зародило подозрение, което трябваше да потвърди на всяка цена… само трябваше да внимава да не се издаде.

— Да, но тя не принадлежи към рода на джуджетата. Човешка жена е — отвърна търговецът и тъжно въздъхна. — Най-прекрасната жена в Долината на мразовития вятър, че и в целия Север, мен ако питате! Джуджето я осинови, когато момичето остана сираче след една битка.

— Орки ли бяха? — попита нощният пазач — повече го безпокояха опасностите, които може би дебнеха по пътя, отколкото съдбата на някаква си жена.

— Долното престъпление не беше дело на оркска ръка — отвърна търговецът. — Потайно и хитро отвлякоха Кати-Бри и убиха другаря ни. Открихме мерзкото деяние едва на другата сутрин!

Това бе предостатъчно за Йердан, не му трябваше даже и описанието на Кати-Бри, за да намести парченцата от мозайката по местата им. Връзката на момичето с Бруенор обясняваше интереса на Ентрери към нея. Йердан обърна поглед към изток, където първите лъчи на зората вече оцветяваха хоризонта в розово. Нямаше търпение да приключи със смяната си на стената и да докладва на Дендибар какво бе открил. Може би тази информация щеше да поуспокои шарения магьосник, който бе ужасно разярен, че Йердан бе изгубил следите на елфа в пристанището.

— Не ги е открил, така ли? — просъска Дендибар.

— Намерил е само отдавна изстинали следи — отвърна Сидни. — Ако все още са около пристанището, значи добре са се скрили.

Дендибар се замисли върху това, което младата магьосница му бе съобщила. Нещо не беше наред. Четирима открояващи се странници не можеха да изчезнат току-така.

— Научи ли поне нещо за палача и спътницата му? — попита Дендибар.

— Скитниците из онези квартали се боят от него. Дори разбойниците гледат да стоят настрани!

— Значи нашият приятел е доста известен сред изметта на обществото — замислено рече Дендибар.

— Наемен убиец, мен ако питаш — каза Сидни. — Най-вероятно от някой южен град, може би Градът на бездънните води, макар че ако беше оттам, щяхме да сме чували поне нещо за него. Трябва да е от някой град още по на юг, докъдето не се простира дори нашият поглед.

— Интересно — промърмори Дендибар, мъчейки се измисли теория, която да обяснява всички загадки около непознатия палач. — Ами момичето?

Сидни сви рамене.

— Не мисля, че го следва по собствена воля, макар да не се опитва да избяга от него. А и когато Моркай ти го показа, убиецът яздеше сам.

— Придобил я е — долетя неочаквано отговор откъм вратата и Йердан влезе в стаята.

По устните на Дендибар плъзна подигравателна усмивка.

— Идваш без предизвестие, така ли?

— Имам новини, които не могат да чакат — храбро отвърна войникът.

— Напуснали са града? — Сидни нарочно изрече на глас подозренията си — искаше още повече да засили гнева, който ясно личеше върху бледото лице на шарения магьосник.

Младата жена много добре разбираше колко опасни бяха кварталите около пристанището и почти съжаляваше Йердан, задето си бе навлякъл гнева на безмилостния магьосник и то не по своя вина. Ала войникът си оставаше преди всичко неин съперник за покровителството му? А тя нямаше никакво намерение да позволи на такива чувства да й попречат да осъществи целите си.

— Не! — рязко рече Йердан. — Новината, която нося, не се отнася до елфа и спътниците му. Днес в Лускан пристигна керван… търсят жената.

— Коя е тя? — гневът на Дендибар отстъпи място на жив интерес.

— Осиновената дъщеря на Бруенор Бойния чук — отвърна Йердан. — Кати-…

— Кати-Бри! Разбира се! — просъска Шареният, който също познаваше най-важните жители на Десетте града.