Р. Салваторе - Сребърни реки

А там Дризт и Ентрери вече ги очакваха.

Сенките се взривиха и връхлетяха върху слисаните сиви джуджета. Дризт и Ентрери нападнаха едновременно, в мига, когато първото джудже достигна убиеца, а последното точно минаваше покрай елфа.

Ужасените писъци на дуергарите процепиха въздуха. Ками, сабя и ятаган се носеха в страховит танц и сееха смърт. Джуджетата виждаха само проблясването им, докато остриетата търсеха пролуки в непробиваемите доспехи, ала болезнено ясно усещаха смъртоносното им ужилване, щом оръжията успееха да се промушат между халките на митралните им ризници.

Докато джуджетата успеят да се съвземат от изненадата, две от тях вече лежаха мъртви в краката на елфа, а още едно издъхваше, покосено от сабята на Ентрери, докато другарят му с препъване се отдалечаваше от палача, стиснало корема си с окървавена ръка.

— Гръб до гръб! — извика Ентрери към Дризт, който бе избрал същата стратегия, и вече си проправяше път покрай зашеметените джуджета.

Докато Дризт се приближаваше, палачът успя да убие още едно джудже, което имаше глупостта да се загледа в елфа достатъчно дълго, за да успее Ентрери да намери местенце на тила му, незащитено от шлема, и с всички сили да забие изумрудената кама.

В следващия миг двамата долепиха гръб в гръб и оръжията им отново подеха смъртоносния си танц. Плащовете им се развяваха, а светкавичните им движения, ръководени сякаш от една обща воля, се сливаха в едно и трите оцелели джуджета трябваше да се вгледат внимателно в тях, за да разберат къде свършва единият им противник и къде започва другият.

Ала време за губене нямаше и те връхлетяха върху двамата воини, надавайки викове в прослава на Мракометния.

Дризт светкавично нанесе поредица от удари, които биха погубили всеки друг противник, но доспехите на джуджетата бяха много по-здрави от стоманения му ятаган и острието безсилно отскачаше встрани. Ентрери също не успяваше да намери място, където да забие оръжието си — то непрекъснато срещаше ту непробиваемата ризница, ту якия щит на някой дуергар.

Дризт се извърна на една страна, отделяйки се леко от Ентрери. Палачът бързо разбра какво си бе наумил елфът и се завъртя заедно с него.

Постепенно кръговото им движение ставаше все по-бързо и по-бързо. Двамата се движеха в съвършена хармония и с такава лекота, сякаш не водеха битка на живот и смърт, а танцуваха. Джуджетата дори не се опитаха да поддържат същото темпо. Противниците им непрестанно се сменяха — щом единият от двамата спреше замаха на митралните брадви, другият светкавично заемаше мястото му и на свой ред отбиваше удара. Дризт и Ентрери се завъртяха няколко пъти, докато джуджетата успеят да уловят ритъма на движенията им, после Дризт, който все още водеше, забави крачка и дори смени посоката.

Тримата дуергари, които до този миг бяха успели да се разположат равномерно около двамата си врагове, се вцепениха по местата си, без да знаят откъде ще ги връхлети следващият удар.

Ентрери, който вече буквално четеше мислите на елфа, веднага съзря възможностите, които се откриваха пред тях. Докато се отдалечаваше от едно особено объркано джудже, той се престори, че се готви за изненадващо нападение. За миг джуджето се вцепени и така даде възможност на Дризт, който идваше отзад, да нанесе удар.

— Давай! — победоносно изкрещя убиецът.

Ятаганът изсвистя във въздуха.

Оставаха двама срещу двама. Дризт и Ентрери спряха танца си и се изправиха срещу оцелелите джуджета.

Елфът връхлетя върху дребния си противник с гигантски скок. Насочило цялото си внимание към смъртоносния ятаган на своя нападател, джуджето така и не видя проблясването на камата, когато и тя се включи в битката.

Единствено ужасът му бе по-силен от изумлението, което го заля като вълна, когато плащът на елфа го обгърна като покров и го потопи в тъма. Непрогледната тъма на смъртта.

Избрал напълно различна техника, Ентрери се биеше без никакво изящество. Свирепите му удари светкавично се сипеха върху другото джудже, неизменно насочени към ръката, с която то държеше оръжието си. Дуергарът, чиито пръсти започнаха да се вцепеняват, скоро разбра тактиката на противника си и се опита да защити уязвимата си ръка с митралния щит.

Точно както Ентрери очакваше. Докато щитът описваше дъга, за да предпази ръката на джуджето, убиецът се завъртя в обратна посока и веднага съзря малка пролука в доспехите точно под рамото, там, където ръкавът им се сливаше с ризницата. Изумрудената кама се впи в незащитената плът и запрати сивото джудже на пода. То се преви от болка, опитвайки се да си поеме въздух, макар че всяко вдишване му причиняваше болка. После животът го напусна.