Р. Салваторе - Пътеки към утрото

Знаеха го, ала никой не го спомена, сякаш това бе просто временна раздяла, която нямаше да трае дълго.

Двадесет минути по-късно Дризт и Кати-Бри вече бяха във „Възвисяване на вярата“. Робилард си взе довиждане с тях и изчезна във взрив от магическа енергия.

Посрещнаха ги Айвън, Пикел и Даника.

— Кадърли още се приготвя — обясни русото джудже. — Повечко време му отнема на стареца.

— Хи-хи-хи! — изкиска се Пикел.

Даника си придаде недоволно изражение, ала Кати-Бри знаеше, че в действителност подмятанията по адрес на напредналата възраст на мъжа й я радват — очевидно бе, че двете джуджета си ги позволяват единствено, защото вярват, че с всеки изминал ден свещеникът става по-млад и по-силен в шегите им имаше надежда, а не злобна подигравка.

— Ела — рече Даника на Кати-Бри. — Така и не успяхме да си поприказваме добре.

И като хвърли кисел поглед на двете джуджета, които тръгнаха след тях, натърти:

— Насаме.

— О-о-о! — проточи Пикел.

— Винаги ли прави така? — обърна се елфът към Айвън, който въздъхна и кимна.

— Мислиш ли, че ще ти се намери време да ни поразкажеш повечко за Митрил Хол — с надежда в гласа попита русото джудже. — А и за Мензоберанзан — чувал съм туй-онуй за него, ама все не ми се вярва да е истина.

— Ще ти разкажа всичко, което знам — обеща скиталецът. — И наистина ще ти бъде трудно да повярваш.

— И за Бруенор, нали? — уточни Айвън, предвкусвайки удоволствието.

— Бунър! — развълнувано се обади Пикел, при което брат му го плесна по тила.

— Бихме дошли с теб, елфе — каза той извинително, — обаче имаме доста работа тук. И сам виждаш — близнаците и какво ли още не, а брат ми си има и градините.

При тези думи той се обърна към Пикел, очевидно очаквайки някаква глупава забележка. Зеленобрадото джудже наистина изглеждаше така, сякаш се кани да каже нещо, но вместо това започна да си свирука. Когато Айвън отново се обърна към Дризт обаче, скиталецът трябваше да прехапе устни, за да не избухне в смях — пъхнало палци в ушите си, зеленобрадото джудже размахваше останалите си пръсти и се плезеше зад гърба на брат си.

Айвън рязко се завъртя към него, ала Пикел бе по-бърз и го изгледа най-невинно, свирукайки си тихичко. Същата сценка се повтори цели три пъти, преди русото джудже най-сетне да се откаже.

Дризт ги познаваше едва от два дена, ала вече се бе убедил, че братята са големи образи и неволно си помисли колко ли би се забавлявал Бруенор с тях!

За Даника и Кати-Бри този последен час заедно премина много по-сериозно и сдържано. Двете се усамотиха в покоите на свещеника и жена му, пет стаи, сгушени в дъното на величествената постройка. Откриха Кадърли в една от спалните — потънал в молитва, той се готвеше за предстоящата си задача и те го оставиха сам, без да го безпокоят.

В началото разговорът им се въртеше около по-общи неща. Кати-Бри разказа за миналото си — за това как, останала сираче от съвсем малка, бе осиновена от Бруенор и бе отраснала сред джуджетата от рода Боен чук Даника също й сподели за годините, през които бе усвоявала учението на Пенпаг Д’Ан.

Възпитана в строга монашеска дисциплина, тя бе кален боец, също като новата си приятелка.

Кати-Бри не бе общувала с много жени на своята възраст и с разбирания като нейните собствени и сега установи, че й е доста приятно. Искрено харесваше Даника и бе сигурна, че ако имаха тази възможност, двете можеха да станат истински приятелки. Даника се чувстваше по същия начин — и тя, като Кати-Бри, бе преживяла немалко, и тя, като Кати-Бри, не бе срещала много жени на своята възраст.

Двете говориха дълго — за миналото, за настоящето, за надеждите си за бъдещето.

— Обичаш ли го? — осмели се да попита Даника, имайки предвид Дризт.

Кати-Бри се изчерви и установи, че не знае какво да отвърне. Разбира се, че обичаше Дризт, ала не знаеше дали го обича по начина, за който говореше Даника. Двамата отдавна се бяха споразумели да не допускат подобни чувства да застанат между тях. Само че от гибелта на Уолфгар бе минало доста време, Кати-Бри наближаваше тридесетте и този въпрос като че ли отново започваше да я вълнува.

— Хубав е. И то много — отбеляза Даника и се изкиска като малко момиченце.

В този миг, докато се облягаше на меката възглавница в стаята й, Кати-Бри се чувстваше точно така. Струваше й се, че отново е съвсем младо момиче, с мисли за любов и за живота пред нея, а най-важното решение, което трябваше да вземе, бе дали Дризт е красив или не.