Р. Салваторе - Пътеки към утрото

Кадърли се позасмя, досетил се какво има да му казва младата жена.

— Имаш доста отговорности — започна тя отдалече.

— Моят бог не иска чак толкова от мен — лукаво отвърна свещеникът, макар прекрасно да знаеше, че Кати-Бри няма предвид задълженията му към Денеир.

— Говоря за близнаците — прошепна тя. — И Даника.

Кадърли кимна — по това нямаше спор.

Младата жена замълча за миг, сякаш й бе трудно да намери подходящите думи. Как да му каже онова, което бе намислила, без да го засегне?

— Айвън спомена нещо за твоето… състояние — реши се тя най-сетне.

— Нима? — макар вътрешно да се забавляваше, Кадърли нямаше никакво намерение да я улеснява.

— Каза ми, че очаквали да умреш веднага след завършването на катедралата — обясни Кати-Бри. — Каза също, че точно така си изглеждал — като смъртник.

— И аз имах чувството, че изживявам последните си дни — призна жрецът. — А и виденията, които ми се явиха, като че ли говореха, че краят ми наближава.

— Било е преди повече от година — отбеляза тя и Кадърли отново кимна. — Айвън каза, че сега изглеждаш по-млад от тогава. По-млад и по-силен.

Свещеникът се усмихна широко. Разбираше, че Кати-Бри е водена единствено от желанието да помогне на Даника и искреното приятелство между двете жени стопли сърцето му.

— Не мога да бъда сигурен — рече той, — ала Айвън като че ли е прав. Сега наистина съм по-силен, много по-силен и изпълнен с живот от дните след завършването на храма.

При тези думи той улови кичур коса — макар и сива, в нея съвсем ясно се виждаха кестеняви косми.

— Преди една година цялата бе бяла, снежнобяла — обясни той.

— Значи се подмладяваш! — възторжено възкликна Кати-Бри.

Кадърли въздъхна дълбоко, после бавно кимна:

— Така изглежда.

И добави, сякаш се страхуваше да изрече надеждите си на глас:

— Не че мога да бъда сигурен в каквото и да било, разбира се. Единственото обяснение, което имам, е, че изтощението и виденията от онези дни — видения, вещаещи скорошната ми смърт — са били изпитание за верността ми към Денеир и неговите повели. Наистина вярвах, че ще умра веднага след края на първата служба в храма. Спомням си безкрайната умора, която ме налегна тогава помня и как едва се прибрах в стаята си (всъщност Даника и Айвън трябваше да ме отнесат на ръце) и потънах в сън, от който бях убеден, че няма да се събудя. Вярвах го и го приемах.

И той затвори очи, връщайки се към онзи съдбовен ден.

— Ала сега нещата са съвсем различни — напомни му Кати-Бри.

— Навярно Денеир е искал да ме изпита — предположи жрецът. — И кой знае, може би съм издържал изпитанието и той е решил да се смили над мен.

— Ако наистина е добър бог — отсече младата жена, — значи всичко е ясно. Никой добър бог не би те отнел от Даника и близнаците, и… — тя замълча и прехапа устни, за да не издаде тайната на приятелката си.

— Денеир е добър бог — също толкова убедено заяви Кадърли. — Ала ти говориш за тревогите и надеждите на смъртните и забравяш, че никой от нас не може докрай да познае волята на Денеир. Дори ако утре реши да ме прибере, той пак ще си бъде добрият бог, комуто служа с цялото си сърце.

Кати-Бри, която не изглеждаше особено убедена, само поклати глава.

— В света има по-възвишени цели и принципи, отколкото ни се разкрива на нас, простосмъртните — добави свещеникът. — И твърдо вярвам, че каквото и да стори с мен Денеир, то ще бъде най-правилното, независимо дали аз го разбирам или не и независимо какви планове съм си правил преди това.

— Но се надяваш, че е вярно — в думите на младата жена прозвуча неприкрито обвинение. — Надяваш се, че наистина си възвръщаш младостта, за да бъдеш край жена си и заедно да гледате как растат децата ви!

Кадърли се разсмя:

— Така е — призна той и Кати-Бри най-сетне се успокои.

Както и Дризт, който с острия си елфически слух не бе пропуснал и думичка от разговора им, докато си даваше вид, че е напълно погълнат от стягането на раницата си.

Кати-Бри и жрецът (който изведнъж като че ли не изглеждаше толкова стар) се прегърнаха за последен път, после свещеникът отиде при Дризт и му протегна ръка.

— Донесете ми този отломък — заедно ще намерим начин да отървем света от него — рече той. — И доведи баща си. Нещо ми подсказва, че престоят в катедралата ще му се отрази добре.

Дризт горещо стисна протегнатата му десница, благодарен, задето Кадърли е толкова уверен в успеха им.

— Креншинибон ще ми даде… ще ни даде — поправи се скиталецът и погледна към Кати-Бри, — повод да се върнем в Карадуун.