Р. Салваторе - Пътеки към утрото

Ала те грешат. Та нали именно способността на личен избор ни прави разумни същества? Нали няма добро и зло, ако зад тях не стои нечие лично намерение. Вярно е, че в Царствата има раси и общества (особено гоблините), които като чели са предразположени към злото съществуват и такива (като светлите елфи, например), които имат изявена склонност към доброто. Ала дори и сред тези две раси, които за мнозина са земното въплъщение на двете противоположности, всичко в крайна сметка се решава от личните намерения и постъпки. Познавах един гоблин, който не беше зъл самият аз съм елф на мрака, отхвърлил жестоките обичаи на своята раса. Въпреки това, повечето гоблини и почти всички мрачни елфи са зли и така обобщението си остава вярно.

Най-интересни и най-различни един от друг са хората. Тук границите са най-размити, а нюансите на сивото — най-богати. Тук личните разбирания са върховен господар, а намерението — добре скрито, дори тайно. Няма друга раса, която да умее да измисля по-правдиви оправдания за постъпките си, да си намира извинения, да убеждава — другите, но най-вече себе си — в почтеността на своите намерения. Колко войни са се водили, човек срещу човека, всеки твърдо вярващ, че добрите божества, които носи в сърцето си, са на негова страна!

Ала доброто не може да бъде въпрос на възприятие. Онова, което е добро в едно общество, не може да бъде зло в друго. Да, нравите може да са различни сред различните народи, обичаите — също, ала доброто — не. То е абсолютно.

Така и трябва да бъде. Защото доброто е прослава на живота и любовта, то предполага да приемаме другите такива, каквито са, и непрестанно да израстваме, да се стремим към чистото и благородното, към едно по-светло място. То не търпи гордост и завист, а ни учи да споделяме хубавите си мигове и да се радваме на чуждите успехи. То няма нужда от скалъпени оправдания, защото е заложено (макар понякога прекалено дълбоко) в сърцето на всеки от нас. И ако някой извърши зло, той не ще успее да заблуди сърцето си и да скрие същинската природа на това зло, дори да надене най-благовидната маска.

Защото във всеки от нас има кътче, където не можем да избягаме от истината. Там властва добродетелта, тя е обвинител и съдия и заради това там няма как да бъдем помилвани. Доброто и злото са в същността си намерения, а за намерението няма оправдание.

Кадърли Бонадюс сам потърси това място — доброволно и с цялото си сърце, с отдаденост, каквато рядко съм срещал. А видимият резултат от неговото духовно израстване, за което дълбоко му се възхищавам, е „Възвисяване на вярата“, това най-великолепно и в същото време най-смирено човешко постижение.

Артемис Ентрери също ще намери това място. Навярно ще го стори, едва когато смъртта дойде да го прибере, ала все пак ще го стори (защото то е неминуемо и очаква всеки от нас) и каква ли болка ще изпита тогава, когато най-сетне прозре истината за злото си съществуване. Моля се да отиде там скоро, ала не отмъстителността подклажда тази надежда, защото желанието за разплата не може да роди истинска молитва. Моля се Ентрери сам да потърси това най-съкровено място и когато види онова, което го очаква там, да се отрече от мрачното си минало и да поеме по нов, по-добър път. В разкаянието той ще открие истинска радост, хармония, каквато никога не може да познае, докато живее както сега.

Самият аз посещавам това място винаги, когато мога, за да не попадна в плен на лесните, ала в същността си неистинни, оправдания. Да, пътят е трънлив, там сме голи и беззащитни, ала само така можем да израснем само там, където няма маски, зад които да се скрием, можем да осъзнаем същината на своите намерения и следователно — на своите постъпки. Само там, където властва доброто, може да се роди истински герой.

Без да срещнат каквито и да било затруднения, Дризт, Кати-Бри, Дюдермонт и Харкъл излязоха от Карадуун и поеха към Снежните планини. Елфът бе спуснал качулката ниско над главата си, а и всички в града бяха толкова развълнувани от появата на „Морски дух“, че никой не им обърна особено внимание.

Щом оставиха градската порта зад себе си, четиримата се озоваха на хубав път, бърз и сигурен. Малкото места, които биха могли да крият някаква опасност, бяха избегнати с лекота от опитния скиталец и така те крачеха в топлия ден, без да срещнат нищо вълнуващо или забележително.

А като се вземеше предвид всичко, което бяха преживели през последните няколко седмици, приятелите искаха точно това.