Р. Салваторе - Пътеки към утрото

— Добри ми капитан Терадъкет! — провикна се Харкъл вместо отговор.

— Тук съм — долетя гласът на възрастния шкипер, който се бе поотдалечил, за да застане начело на процесията.

— Имаме нужда от жрец — обясни магьосникът. — Много могъщ жрец…

— Кадърли! — прекъсна го рибарят без колебание. — Кадърли Бонадюс. Няма да намерите по-могъщ жрец в целите Царства!

В гласа му се усещаше неприкрита гордост, сякаш този Кадърли принадлежеше на Карадуун.

Харкъл хвърли самодоволен поглед на приятелите си:

— Съдбовната мъгла! — щастливо заяви той.

— И къде можем да открием този Кадърли? — попита Дюдермонт. — В Карадуун?

— Не — отвърна Терадъкет. — В един храм в планините, на два дни път оттук. Нарича се „Възвисяване на вярата“.

Дюдермонт най-сетне изчерпа въпросите си и погледна към Харкъл, който щастливо плесна с ръце.

— Съдбовната мъгла! — повтори магьосникът, после изведнъж ахна, сякаш току-що се бе сетил още нещо. — Ами да, всичко се връзва просто чудесно!

— Както „Морски дух“ — с езеро — саркастично подхвърли Кати-Бри, ала магьосникът не й обърна внимание.

— Не виждате ли? — развълнувано възкликна той и отново размаха огромните си ръкави. — „Морски дух“ (35)и „Възвисяване на вярата“ (ВВ). А и Съдбовната мъгла или Облака на ориста (00).

— Трябва да си полегна! — изстена Кати-Бри.

— И Х.Х! — възторжено извика магьосникът.

Дризт го изгледа учудено.

— Харкъл Харпъл — въодушевено обясни вълшебникът, после посочи скиталеца и размаха пръст във въздуха: — Както и Д.Д. — като Дризт До’Урден! А пък твоето име… — обърна се той към Кати-Бри.

— Не става — увери го младата жена.

— Не че има някакво значение — добави Дризт, при което Дюдермонт прехапа устни, за да не избухне в гръмък смях — не искаше да развали чистосърдечния възторг на Харкъл.

— О, да! — мърмореше си магьосникът. — Тук несъмнено има нещо. На всяка цена трябва да изследвам този феномен по-внимателно!

— По-добре изследвай мозъка си! — подхвърли Кати-Бри и като сниши гласа си така, че само Дризт и капитана да я чуят, добави: — Не е лошо да вземеш някоя по-ярка факла и миньорска кирка.

Тримата приятели се изкискаха тихичко.

— Ами да! — изведнъж викна Харкъл и подскочи към нея. — Баща ти!

Младата жена инстинктивно вдигна ръка и едва не го удари, стресната от неочакваните му действия.

— Баща ми?

— Б.Б! — рекоха в един глас Харкъл, Дризт и Дюдермонт, макар вълнението в гласа на елфа и капитана да бе доста попресилено.

Кати-Бри отново простена.

— Да, да! Точно така! Бруенор Бойния чук. Б.Б. О, още сега трябва да проуча всичко най-внимателно!

И като си мърмореше под носа, магьосникът се отдалечи.

— Щом така и така ще се занимаваш с това — извика младата жена след него, — защо не помислиш и над скрития смисъл на Б.Г?

Харкъл кимна механично и много скоро се скри в каютата на Дюдермонт, която в последно време почти бе превзел за собствените си нужди.

— Б.Г? — повдигна вежди капитанът.

— Бръщолевещ глупак! — отвърнаха младата жена и Дризт едновременно и весел смях отново огласи палубата.

Въпреки това нито елфът и Кати-Бри, нито Дюдермонт, нито който и да било от екипажа можеше да пренебрегне с лека ръка факта, че именно този „бръщолевещ глупак“ ги бе спасил от почти сигурна смърт и, по всичко личеше, им бе помогнал да се доближат още малко до отговорите, които търсеха.