Р. Салваторе - Пътеки към утрото

— Е, очевидно не е успял — провикна се един рибар.

— Поне не сме в открито море — изтъкна Дюдермонт, когато поредният пристъп на смях отшумя. — Там със сигурност бяхме обречени. Но моля ви, добри люде, кажете ми къде сме попаднали?

— Това е Импреското езеро — отвърна сивобрадият рибар. — А пък ей там — и той посочи към укрепения град, — виждате Карадуун.

Все имена, които Дюдермонт никога не бе чувал.

— Зад него — продължи шкиперът, — се издига Планината на снежинките.

— Юг — неочаквано се обади Кати-Бри и всички погледи се насочиха към нея. — Намираме се далече на юг от Града на бездънните води. Ако продължим в същата посока, ще достигнем Дълбокия извор, а после и Вильонския пролив във Вътрешно море.

— Точно така — потвърди възрастният мъж. — Обаче водата тук не е достатъчно дълбока, та да стигнете до Шаланското езеро.

— А и трудно ще преплувате Разломните планини, освен ако нямате крила към колелата! — добави на висок глас мъжът до него, ала смехът, който последва думите му, бе сподавен и не трая дълго — не само екипажът на „Морски дух“, но и всички рибари започваха да осмислят сериозността на положението.

Дюдермонт въздъхна дълбоко и погледна към Харкъл, който съкрушено сведе очи.

— По-късно ще се тревожим как ще се измъкнем оттук — заяви капитанът. — Сега преди всичко трябва да поправим кораба.

После се обърна към сивобрадия шкипер и рече:

— Боя се, че езерото не е достатъчно дълбоко. Дали някъде има по-голям кей, който да използваме?

Възрастният мъж посочи Карадуунския остров и един дълъг пристан там.

— Водата е доста по-дълбока на север от острова — добави друг от рибарите.

— Само че кеят е частен — обади се трети.

— Ще получим разрешение да хвърлим котва в него — уверено заяви шкиперът.

— Обаче никак няма да ни е лесно да се доберем дотам — вметна Дюдермонт. — Нямаме платна, пък и щурвалът е повреден. А водите са ми непознати.

— Хвърли няколко въжета, капитан…

— Дюдермонт, капитан Дюдермонт от „Морски ДУХ“.

— Мен пък ме викат Терадъкет. Добра среща, капитане — докато говореше, възрастният мъж даде знак на останалите лодки и те веднага наобиколиха шхуната. — Ще те откараме до пристана — в Карадуун има достатъчно майстори, които да ви помогнат. Даже и за мачтата, макар че ще ни трябва доста голямо дърво, за да я поправим. А и доколкото си познавам другарите, няма да ви се размине току-така — в замяна ще поискат цял куп истории за приключенията ви!

— Все ще се намери какво да им разкажем — увери го Дюдермонт и така, привързан за рибарските лодки, които го насочваха, а нерядко и теглеха, „Морски дух“ пое към пристана.

— Братството между моряците очевидно се простира и върху онези, които кръстосват езерата — отбеляза Дризт.

— Така изглежда — съгласи се Дюдермонт. — Ако имах нужда от нов екипаж, нямаше да се чудя откъде да започна търсенето.

И като се обърна към Харкъл, който все още се взираше унило в краката си, добави:

— Справи се добре, магьоснико! — поздрави го той, при което Харкъл вдигна обнадежден поглед. — Из онези непознати води, толкова далече от Муншейските острови, със сигурност щяхме да загинем. А сега сме спасени.

— Обаче се намираме в езеро — отвърна магьосникът, но Дюдермонт махна с ръка.

— Робилард ще ни открие и тогава вие двамата все ще измислите как да ни върнете у дома, не се и съмнявам. Засега Обаче единственото, което има значение, е, че и корабът, и екипажът са на сигурно място. Добра работа!

Лицето на Харкъл засия.

— Да, ама защо все пак попаднахме тук? — намеси се Кати-Бри.

— Съдбовната мъгла — отвърнаха Дризт и Харкъл в един глас.

— А това — добави магьосникът, — означава, че тук има нещо, което ни трябва.

— Което ни трябва за какво? — продължи да разпитва младата жена.

— За да разкрием загадката, разбира се! — възкликна Харкъл. — Нали точно за това става въпрос?

Той се огледа наоколо, сякаш думите му обясняваха всичко, ала от погледите, които срещна, съвсем не личеше, че другарите му имат и най-малка представа за какво им говори.

— Преди да ни връхлети бурята, бяхме тръгнали…

— … към Града на бездънните води — довърши вместо него Дюдермонт. — Не бих казал обаче, че магията ти ни приближи дотам.

— Не, не! — възбудено размаха ръце Харкъл. — Бяхме тръгнали да търсим жрец или заклинател.

— И смяташ, че е по-вероятно да открием някой достатъчно могъщ заклинател тук, отколкото в Града на бездънните води? — скептично попита Дризт. — В това градче, толкова далече от дома?