Р. Салваторе - Пробуждането на демона

— Не трябва да им позволяваме да нападнат първи — рече Елбраян на Пони и като по даден знак, двамата се втурнаха напред, обърквайки временно великаните, на които досега не им се бе случвало някой от дребните човеци да се нахвърли отгоре им.

Поредица свирепи удари, от които оръжието на единия великан политна настрани, и Буря се заби в нагръдника му със силно дрънчене, оставяйки след себе си дълбока вдлъбнатина.

Не по-малка бе яростта, с която Пони връхлетя върху своя противник; въпреки това тя успя да нанесе само един доста по-незначителен удар.

И все пак, не тя, а Елбраян пръв изгуби преимуществото, което изненадата му бе дала. За да се увери, че Пони е добре, той поглеждаше към нея толкова често, колкото и към противника си и не след дълго едва успя да се спаси от спусналото се към главата му вражеско оръжие, като отскочи настрани в последния възможен момент.

— Само да можеше да ми дойдеш по-наблизичко — недоволно промърмори Брадуордън, без да сваля поглед от двамата великани.

Тунелът беше прекалено тесен и огромните създания не можеха да застанат рамо до рамо, пък и нямаше нужда, тъй като този, който вървеше отзад, носеше дълго копие.

— О! — изсумтя кентавърът и развъртя тоягата си, за да се раздвижи преди битката. — Ще бъдем двама на един, тъй ли?

— Ще я видим тази работа — лукаво отвърна Авелин, докато продължаваше да рови из кесията си.

Свирепите същества идваха все по-близо и Брадуордън вдигна тежката си сопа, готов да ги посрещне. В този миг Авелин замахна и коридорът сякаш избухна — поредица взривове разтърсиха стените, изпълниха въздуха с водопад от искри и накараха великаните да се разпищят от болка и да отскочат назад.

Брадуордън бързо се съвзе от първоначалната си изненада и веднага се възползва от представилата му се възможност. Втурна се към замаяните чудовища и като повали първото, улови копието на второто със свободната си ръка, а с другата му нанесе мощен удар, който събори шлема от главата му, а него самото отхвърли към стената.

Следващият удар на кентавъра се стовари върху незащитената вече глава на втория великан. Разнесе се ужасяващ пукот и скверното създание се свлече на пода със строшен череп.

Ала другарите му зад него начаса заеха мястото му и макар единият да бе частично заслепен от взривовете преди малко, Брадуордън изведнъж се оказа хванат натясно.

Пони виждаше какво става и то силно я тревожеше. Знаеше, че Елбраян вярва в нея (и как иначе, след всички сражения, които бяха преживели заедно!) и все пак, да се бие толкова близо до нея очевидно му пречеше, заради нея той избираше твърде защитна тактика.

А това младата жена нямаше намерение да търпи — не от глупава гордост, а защото така сами се обричаха на провал. На всяка цена трябваше да докаже на Елбраян на какво в действителност е способна, преди да бе станало твърде късно за всички тях! Чудейки се дали планът й ще сработи, тя стисна графитната пръчка в ръката, с която държеше меча си.

Елбраян за пореден път избегна оръжието на противника си, но макар да имаше отлична възможност да нанесе удар, предпочете да се хвърли настрани и да отбие меча, предназначен за Пони… нападение, с което тя спокойно можеше да се справи и сама.

Все пак, намесата на пазителя отвлече вниманието на чудовището и когато то се обърна към новия си неприятел, младата жена се хвърли напред и с все сила заби острието си в корема на гнусното същество. Успя да намери пролука в бронята му, ала не толкова голяма, че да може мечът й да проникне достатъчно дълбоко.

Пък и нямаше нужда, както разбраха миг по-късно и великанът, и Елбраян, защото Пони вече бе отключила магията на графита. Пращяща черна дъга плъзна по острието, отскочи от върха му и се вля в корема на звяра, разтърсвайки го от глава до пети. Когато мощните конвулсии най-сетне утихнаха, чудовището се олюля, изпусна оръжието си и бавно се свлече на земята, ако не мъртво, поне зашеметено почти до безсъзнание.

Дивейки се на страховитото съчетание между магия и меч, Елбраян сам се укори, задето изобщо бе помислил, че Пони има нужда от помощ. Твърдо решен да не й отстъпва, той се хвърли срещу следващия великан. Буря се движеше толкова бързо — наляво, надясно и право напред — че тежкият меч на чудовището въобще не смогваше да го следва. Великолепното елфическо оръжие нанасяше удар след удар, вдигайки водопад от искри при съприкосновението си с металните доспехи. Най-сетне младият мъж откри онова, което търсеше през цялото време — процепа между нагръдника и колана на противника си и мислено си го отбеляза.