Р. Салваторе - Пробуждането на демона

— Демонът е мъртъв — уверено заяви Пони, пристъпвайки до приятеля си. — Авелин го е погубил.

И като видя питащия поглед на Елбраян, добави:

— Иначе звярът щеше да открадне дара, който той ни е оставил — обясни тя и внимателно извади меча и торбичката от изсъхналата ръка.

В миг сиянието угасна, ала ръката продължи да стърчи право нагоре.

Младата жена подаде оръжието на пазителя и отвори кесията. Както и очакваше, вътре откри всички магически камъни, с изключение на аметиста и слънчевия камък.

— Това е послание — рече тя убедено. — Послание, с което ни казва, че демонът е победен.

— Послание и отговорност — отвърна Елбраян и премести поглед от очите на Пони към вълшебните камъни. — Авелин ни спаси, всички нас, ала в замяна иска да му се отплатим.

Младата жена кимна и също погледна към торбичката в ръцете си, към избора на Авелин, отговорността, с която той ги бе натоварил:

— Кой знае, може би в този момент някой нов брат Правда вече е по следите ни.

Пазителят вдигна Буря със здравата си ръка:

— Значи трябва да се излекувам — заяви той. — Или пък да се науча да се бия с лявата ръка.

И така, двамата приятели си тръгнаха от лобното място на Авелин, от мястото, където бе издъхнала Тунтун и където Брадуордън се бе пожертвал, за да могат те да живеят. Прекосиха потъналата в пепел долина бавно и мъчително, като спираха често, което още повече утежняваше положението им, тъй като нямаха нито вода, нито храна.

С огромни усилия достигнаха планините, които обграждаха Барбакан и там най-сетне откриха живот, намериха и вода за пиене. Почиваха повече от един ден и когато се почувства достатъчно укрепнала, Пони използва хематита, за да облекчи болката на Елбраян и да ускори заздравяването на ръката му.

И така, заредени с нови сили, двамата отново поеха на път. Там, в подножието на мрачен Барбакан, наместо гоблините и великаните, от които се бояха, те откриха един неочакван приятел.

Елбраян усети приближаването на Симфония, много преди жребецът да се появи пред очите им. Не знаеше как вярното животно бе успяло да се добере чак дотук, после обаче се сети за една елфическа девойка, упорита и дръзка, която така и не се бе научила да приема заповеди от когото и да било.

— Тунтун — изрече мислите му на глас Пони.

Младият мъж се усмихна и като окачи Буря на кръста си, а Ястребокрилия на рамото си, скочи на гърба на коня и й подаде ръка.

Яздиха цял ден, предпазливо и без да бързат, а през нощта си устроиха лагер на едно високо плато, най-лесно защитимото място в околността. Врагове така и не се появиха, ала изборът на платото не се оказа напразен — озарил южния небосклон, Ореолът на Корона дълго разпръсква благословеното си сияние, сякаш Бог бе разперил ръце и бе обгърнал целия свят в бащинска прегръдка.

Потеглиха рано на другата сутрин, изтощени и опечалени победители, новите защитници на свещените камъни.

R. A. Salvatore

The Demon Awakens, 1997

Издание:

Р. А. Салваторе. Пробуждането на демона

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „Инфо ДАР“, София

ISBN 954—761—202—6

ISBN 978—954—761—202—0

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/17207

Последна корекция: 17 август 2010 в 09:00

Богъл от англ. bog — блато и boggle — обърквам, слисвам — Бел.пр.