Р. Салваторе - Пробуждането на демона

В този миг каменният човек нададе яростен рев и вдигна ръце към лицето си, където елфическата девойка точно издърпваше камите си след поредното точно попадение. Мощният му удар запрати Тунтун още по-нависоко във въздуха и изби едната кама от ръката й. Тънкото оръжие политна надолу и потъна в клокочещата магма на дъното на пропастта.

Елбраян сграбчи меча си с две ръце и като ги вдигна над главата си, се хвърли напред, влагайки цялата си сила в този удар. Ръката на Куинтал се спусна, за да отбие връхлитащото острие, ала Буря я посече с лекота високо над китката.

Каменният човек изрева още по-яростно, а от раната рукна дебела струя магма. Няколко мига по-късно, шуртящата лава започна да изстива и да се втвърдява, превръщайки се в корав, безформен чукан току под лакътя на монаха.

Обезумял от гняв, Куинтал се нахвърли върху противника си. Някъде далеч над него, Тунтун викаше нещо с мелодичния си глас.

— Сега! — крещеше тя и макар че пазителят нямаше никаква представа за какво говори елфическата му приятелка, Пони отлично знаеше какво трябва да стори.

Без да губи нито миг, тя се провря между стената и скалния къс, около който бе завързала въжето, и като запъна крака в земята, натисна го с все сила. Мускулите й се напрегнаха до краен предел, от устните й се откъсна неволен стон, ала камъкът се помръдна само на сантиметър.

До ушите й достигна шумът от подновеното сражение, чу звънтенето на Буря и грозното ръмжене на чудовището и разбра, че само сила няма да й стигне, за да отмести скалата — трябваше да използва находчивостта си. Все така бързо, тя се позавъртя, променяйки ъгъла на натиска си и опита отново. Този път усети, че камъкът поддава — още малко и щеше да го събори.

И пак Тунтун се спусна към двамата противници, само че този път Куинтал очакваше нападението й и рязко се обърна, готов да я посрещне. Не успя да й стори нищо, тъй като тя се отклони миг преди да го достигне, но пък като се обърна, даде възможност на Елбраян да му нанесе още един неприятен удар.

— Над въжето! — извика Тунтун. — Над въжето!

Пазителят я разбра миг по-късно, когато Пони най-сетне катурна скалния къс. Опита се да прескочи опънатото до краен предел въже, ала бе стигнал едва до средата, когато камъкът политна в пропастта, опъвайки елфическата нишка и повличайки и него, и Куинтал след себе си. Елбраян инстинктивно пусна меча си на пътеката и се вкопчи във въжето.

Крещейки ужасено, двамата противници се носеха към дъното на пропастта. Спряха рязко, когато въжето се изопна докрай, а скалата се отскубна от възела на Пони и със звучен плясък цопна в клокочещата магма.

Елбраян още по-отчаяно стисна елфическата нишка, на около два метра под него, Куинтал стори същото — макар да имаше само една ръка, хватката на каменния монах беше по-здрава и от тази на пазителя.

— Давай! — викна Пони на любимия си и той се закатери към пътеката, призовавайки на помощ цялата си издръжливост и сила.

Куинтал обаче беше по-бърз — оттласквайки се от въжето с мощни напъни, той ловко се изкачваше нагоре и много скоро почти бе настигнал Елбраян, на когото все още му оставаха шест-седем метра до скалната тераса.

Крещейки окуражително, Пони прескочи дупката в пътеката (при което здравата си удари брадичката) и се втурна към ръба.

Ето че Елбраян почти стигна — ръката и рамото му се показаха над ръба и младата жена побърза да го хване, дърпайки с все сила. В този миг обаче, с един страховит напън, Куинтал стопи и последната преднина на неприятеля си и се вкопчи във въжето на сантиметри от краката на пазителя. Още един такъв тласък, и той щеше да бъде заловен.

И тогава се появи Тунтун. Елбраян видя стремителния й полет и отчаяно й викна да не го прави. Надявайки се, че Пони ще успее да го задържи, той пусна въжето с една ръка и се опита да улови елфическата девойка, когато тя се стрелна под него.

Въжето беше здраво, ала камите на Тунтун също бяха излезли изпод ръцете на Туел’алфарите — едно светкавично движение и нишката бе прерязана точно под стъпалата на младия мъж.

Елбраян улови девойката за ръката, Куинтал я сграбчи за крака.

И така, тримата увиснаха, премятайки се във въздуха, а Пони, обвила въжето около кръста си за по-голяма опора, затегли още по-яростно. Мускулите на Елбраян се напрегнаха до краен предел от усилието да задържи Тунтун, ала хватката на каменния мъж беше желязна.

— Дърпай! — молеше се пазителят на Пони, защото при всичките му усилия, съвсем ясно усещаше, че неумолимо се плъзга все по-надолу и по-надолу по въжето.