Р. Салваторе - Духът на демона

Скоро вече бе във фермата, опрял гръб до един прозорец с Ястребокрилия в ръка. Надникна вътре, кимна на Пони и приготви една стрела.

Обърна се рязко и стреля, пронизвайки в главата едно нищо неподозиращо джудже, наведено над готварска печка. Създанието полетя напред и заби лице право в цвъртящата мас в тигана.

— Какво правиш! — изкрещя спътникът му и се втурна към готварската печка, но спря рязко при вида на трептящата стрела. Обърна се и видя Нощна птица с Буря в ръка. Могъщият меч се спусна надолу и паурът посегна към оръжието си. Ръката му обаче се отдели от тялото и джуджето с вой се втурна напред, за да забие глава в пазителя.

Едно мушване на Буря го прониза право в сърцето и пазителят заби острието чак до дръжката. След няколко мощни гърча, паурът падна мъртъв на пода.

— Ох, събудихте ме! — долетя рев от спалнята.

Нощната птица се усмихна, изчака една минута, промъквайки се бавно до вратата. Поспря за малко, за да е сигурен, че джуджето отново е заспало, и бавно отвори вратата.

С гръб към него на легло лежеше паур.

Малко по-късно пазителят излезе от къщата и бързо махна на Пони. После извади Ястребокрилия и започна внимателно да обикаля хамбара. През отворената врата се виждаше плевника, а едно въже висеше до земята.

Пазителят се огледа и видя, че Пони заема нова позиция, откъдето можеше да наблюдава едновременно вратата на къщата и хамбара. Елбраян знаеше, че е благословен да има толкова вещ спътник, тъй като, ако изпаднеше в беда, Пони щеше да е до него.

Сега и двамата разбраха плана. Пони можеше да нападне направо хамбара, разбира се, използвайки серпентина и експлозивния рубин, но димът от такъв огън нямаше да е полезен. Вместо това тя остана на позиция с магнетита и графита, като подкрепление за Нощната птица.

Пазителят оцени дисциплината, която стоеше в основата на решението й. Всяка сутрин тя танцуваше с меча и умението й с острието наистина ставаше впечатляващо. Тя искаше да се бие до Елбраян, да танцува истински. Ала беше и дисциплинирана и търпелива.

Пазителят я бе уверил, че ще има възможност да използва новите си умения — и двамата знаеха, че вече е почти готова.

Но почти.

Нощната птица провери въжето в плевника, сетне започна бавно и внимателно да се изкачва по него. Спря точно под вратата, ослуша се и надзърна в таванското помещение. Сетне махна с пръст нагоре, за да го види Пони.

Изтегли се още и се изравни с вратата, поставяйки внимателно крака си в една малка пукнатина, макар че още се държеше за въжето. Знаеше, че трябва да е бърз и едва ли ще има време да извади оръжието си.

Пое си дълбоко дъх да се успокои. Опря крак в долната част на вратата и рязко я изрита, връхлитайки върху изненадания гоблин, който вероятно беше пазач.

Гоблинът изпищя, но викът му почти веднага бе заглушен, защото пазителят му запуши устата и изви ръката, с която създанието държеше оръжието си. После натисна с длан лицето му и изви ръката му така, че свали гоблина на колене.

Отдолу се чу вик, който му подсказа, че няма много време.

С внезапен тласък Нощната птица изправи гоблина на крака, вдигна го и го хвърли през отворената врата, откъдето той падна от десет фута височина. Приземи се тежко и изохка, а сетне се опита да се изправи и да извика. В последния момент видя Пони. Тя стоеше спокойно пред него, протегнала ръка.

Магнетитът изхвърча със скорост, многократно по-голяма от ускорението на всяка прашка, премина през металния амулет на врата на създанието, който то бе задигнало от една жена, напразно умолявала го да запази живота й.

Вътре в хамбара Ястребокрилия запя смъртоносната си песен и започна да поваля гоблините от стълбата, по която се опитваха да се изкатерят до тавана. Миг по-късно пазителят с изненада установи, че не е сам и към него се е присъединил втори стрелец.

— Роджър ми спомена за плановете ти — обади се Джуравиел. — Добро начало! — добави той и прониза със стрела един подал глава над стълбата гоблин.

Като разбраха, че не могат да се покатерят на тавана, останалите гоблини хукнаха през главната порта, отвориха я широко и излязоха навън.

А там мнозина от тях бяха повалени от мълния.

Елфът се показа от вратата на тавана и застреля оцелелите, които се опитваха да се спасят.

Пазителят не помогна на приятеля си, а вместо това се спусна по стълбата. Направи кълбо до земята, избягвайки копието, хвърлено от един гоблин, и докато се изправяше, стреля с Ястребокрилия и улучи създанието право в лицето. А после простреля и втори гоблин, който търчеше към него откъм вратата.