Р. Салваторе - Духът на демона

— Да, отче, както кажете — отвърна жената, отви се и прекоси стаята.

Върна се след няколко мига със сънения кочияш.

— Трябва да спиш — каза мъжът, — не е добре да ставаш толкова рано.

— Само един въпрос — прекъсна го Йойона и трескаво замаха с ръце, за да привлече вниманието му. — Къде беше керванът от Сейнт Мер-Абел, когато абат Добриниън бе убит?

Мъжът неразбиращо наклони глава.

— Знаеш, монасите от моето абатство посетиха Сейнт Прешъс — продължи Йойона.

— Беше повече от посещение, бая бели направиха — каза сърдито мъжът.

— Наистина — призна Йойона, — но къде бяха те, когато паурът уби абат Добриниън.

— Бяха си тръгнали.

— От града?

— Да, заминали на север, казват някои, макар че чух, че пресекли реката, а не се качили на ферибот — отвърна кочияшът. — Това бе ден и половина, преди абатът да бъде убит от паура.

Отец Йойона отстъпи назад и се почеса по брадичката. Кочияшът продължи да говори, но монахът вече бе чул достатъчно, затова го прекъсна, вдигайки ръка.

— Лягайте си, и аз ще направя същото.

Останал сам в тъмната си стая, отец Йойона не можа да заспи. Убеден, че връзката му с Браумин не е била сън или нещо въображаемо, той се замисли. За разлика от Браумин, не се безпокоеше, че Юсеф и Данделион са тръгнали по петите му. Маркварт бе твърде близо до целта си или поне така си мислеше лудият абат, за да си позволи да бави убийците. Не, те по-скоро биха отишли на север, а не на юг от Палмарис, за да търсят светите камъни из бойното поле.

Но очевидно бяха направили кратка спирка по пътя си, достатъчна, за да решат един от проблемите на Маркварт.

Отец Йойона отиде до един от прозорците, отвори го и повърна върху тревата навън. Призляваше му от самата мисъл, че върховният абат е наредил екзекуцията на свой събрат!

Беше ужасяващо! Ала всеки детайл си пасваше така, че Йойона можеше да направи само едно заключение. Но не изкривяваше ли всички детайли според собствените си съмнения.

Юсеф и Данделион не се бяха върнали!

А брат Браумин нямаше идея каква съдба е застигнала абат Добриниън.

Отец Йойона искрено се надяваше, че греши, че страховете му са се превърнали в кошмари от треската. Надяваше се, че предводителят на неговия Орден не би сторил подобно нещо. Във всички случаи пред него вече имаше само един път и той бе на север, а не на юг.

Към Сейнт Мер-Абел.

Най-после двестатимата мъже започнаха да се придвижват на запад, а после и на юг от двата града, които все още бяха във владение на паурите. Елбраян ръководеше похода им, като изпрати напред разузнавачи и задържа четиридесетимата най-добри войни в една група. От целия керван бегълци само половината можеха да се бият, и то само ако нямаха друг избор. Останалите бяха или прекалено стари, или прекалено млади, или прекалено болни. Здравето на групата като цяло бе добро, най-вече благодарение на безкрайните усилия на Пони и нейния безценен лековит камък на душата.

Не срещнаха никаква съпротива в двата града и привечер на петия ден бяха почти на половината път до Палмарис.

— Ферма с хамбар — каза дотичалият Роджър Локлес. — Само на миля напред. Кладенецът е здрав, а чух и пилета.

Неколцина от хората близо до тях изстенаха, зашумяха и облизаха устни само при мисълта за пресни яйца.

— И няма никого? — скептично попита пазителят.

— Поне отвън — отговори Роджър, изглеждаше малко засрамен, че не е успял да разбере повече. — Но не отидох много напред — бързо обясни той. — Опасявах се, че ако се забавя прекалено, ще влезете в полезрението им и ако има чудовища, те ще ви видят.

Елбраян кимна и се усмихна.

— Добре си направил — каза той. — Задръж групата тук, докато с Пони проучим как стоят нещата.

Роджър кимна и помогна на Пони да се качи на гърба на Симфония зад пазителя.

— Обезопаси периметъра, особено на север — каза Елбраян на младежа. — И намери Джуравиел. Кажи му къде да ни открие.

Роджър прие заповедите с кимване. Потупа Симфония по задницата и конят се понесе напред. Младежът се обърна и хукна да предаде инструкции на хората да заемат защитни позиции.

Пазителят лесно намери сградата и Пони започна работа с камъка на душата, за да проучи първо хамбара, а после и самата ферма.

— В къщата има паури — каза тя, когато се върна в собственото си тяло. — Трима, макар че един спи в задната стая. Гоблини държат хамбара, но не са нащрек.

Елбраян затвори очи и потъна в дълбоко, подобно на медитация спокойствие, превръщайки се почти видимо в своето обучено от елфите второ аз. Той посочи малка горичка отляво на хамбара, сетне слезе от Симфония и помогна на Пони да стори същото. Остави коня и двамата предпазливо се придвижиха до сенките на дърветата, след което пазителят продължи сам, прикривайки се зад дънерите, а после покрай едно корито с вода.