Антъни Райън - Кръвна песен

— Не, аспект.

— И въпреки това си дошъл да искаш подкрепата ми от името на краля?

— Дойдох да поискам съвет. Кралят заплашва баща ми и семейството му, за да си осигури моето подчинение, но откривам, че не мога да ги опазя, докато хиляди умират в безсмислена война. Трябва да има някакъв начин да отклоним краля от този курс, някакъв натиск, който може да му бъде оказан. Ако всички Ордени заявят като един…

— Времето, когато Ордените говореха с един глас, е минало отдавна. Аспект Тендрис копнее за война срещу неверниците като зажаднял за бира пияница, докато братята ни в Третия орден са потънали в своите книги и наблюдават ставащото по света с хладно отчуждение. Петият орден по традиция не се меси в политиката, а що се отнася до Първия и Втория, те смятат, че единението на душите им с душите на Покойните има предимство пред всякакви мирски грижи.

— Аспект, някои неща ме карат да вярвам, че съществува още един Орден, може би по-могъщ от всички други, взети заедно.

Очакваше някакъв признак на шок или тревога, но аспектът само повдигна леко вежда.

— Виждам, че днес е денят, в който ще се разкрият всички тайни, братко. — Сплете дългите си пръсти и скри ръцете си под робата, после се обърна и кимна. — Ела да се поразходим.

Скреж хрущеше под нозете им, докато крачеха мълчаливо. Откъм тренировъчния плац се носеха викове и пъшкания на болка и триумф, които Вейлин помнеше толкова добре. Неочаквано го изпълни мъчителна носталгия, защото въпреки цялата болка и всички загуби през годините между тези стени онова беше по-простичко време, преди кралските кроежи и тайните на Вярата да внесат мрак и объркване в живота му.

— Как стигна до това знание? — попита накрая аспектът.

— На север срещнах един човек, брат от орден, който отдавна се смята за мит.

— И той ти каза за Седмия орден?

— Не без известно убеждаване от моя страна, и то само някои неща. Все пак потвърди, че съществуването на Седмия орден е тайна, известна на всички аспекти. Макар че, като се има предвид скорошният разрив с Четвъртия орден, подозирам, че аспект Тендрис е в неведение за тази информация.

— Така е, и е жизненоважно да си остане в неведение. Не си ли съгласен?

— Разбира се, аспект.

— Какво знаеш за Седмия орден?

— Че е свързан с Мрачното така, както ние сме свързани с войната, а Петият орден — с лечителството.

— Вярно е, макар че братята и сестрите ни от Седмия орден не го наричат Мрачното. Те гледат на себе си като на пазители и практиканти на опасно и тайнствено знание, голяма част от което не се поддава на такива банални идеи като имена или категории.

— А биха ли използвали това знание, за да ни помогнат?

— Разбира се. Винаги са го правили и продължават да го правят до ден-днешен.

— Човекът, когото срещнах на север, говореше за война във Вярата, че някои в Седмия орден били покварени от силата си.

— Покварени или пък заблудени. Кой може да каже? Много от знанията са си останали в изгубените години. Несъмнено е обаче, че членове на Седмия орден се сдобили със знание, което било по-добре да си остане скрито, че някак си проникнали в Отвъдното и докоснали нещо, някакъв дух или същество с такава сила и злост, че то за малко да унищожи Вярата ни заедно с цялото Кралство.

— Само че е било победено?

— Може би по-добрата дума е спряно. Но още се спотайва там, в Отвъдното, и чака; и някои хора биват призовани да изпълняват повелите му, да заговорничат и да убиват по негово указание.

— Клането на аспектите.

— И това, и други неща.

Вейлин си припомни сблъсъка си с Едноокия под града и какво беше казал той на Френтис, докато изрязвал сложната плетеница от белези на гърдите му.

— Онзи, който чака.

Този път изненадата на аспекта беше явна.

— Не си стоял със скръстени ръце, а?

— Кой е той?

Аспектът направи пауза и се обърна да изгледа момчетата на плаца.

— Може да е инструктор Ренсиал, а привидната му лудост през всичките тези години да е просто прикритие на истинските му замисли. Или пък инструктор Хоунлин, който никога не е казвал как е получил изгарянията си. Или дали не си ти, чудя се? — Погледът на аспекта, когато се обърна към Вейлин, беше смущаващо настойчив. — В края на краищата каква по-добра маскировка от тази? Син на Военачалника, храбър във всичко, наглед без недостатъци, обичан от Правоверните. Наистина — каква по-добра маскировка?

Вейлин кимна.

— Така е. Може да бъде надмината само от вас, аспект.