Антъни Райън - Владетелят на кулата

„Никога не се разделяй с него.“ Беше привързала камата към глезена си, преди да тръгне за банкета, защото не подхождаше на една кралица да се разхожда въоръжена. Сега я извади и обърна острието, скривайки издайническия му проблясък под ръката си. Зачака.

Двама души се изправиха в тревата на двайсетина крачки от нея, едната — висока, другата — едра и набита. Високият държеше дълъг лък със запъната в тетивата стрела, набитият — брадва. Тръгнаха бавно напред и набитият се изкиска.

— Трябва повече да ми вярваш, мой святи приятелю. Казах ти аз, че Отецът ще ни заведе при нея.

Лирна го виждаше ясно. Лицето му беше широко, брадато, главата — лиса, а когато заговори отново, зъбите му лъснаха. Тонът му беше на човек, който се забавлява:

— Покажете се, ваше величество. Искаме само да изкажем почитанията си.

„Още малко по-близо.“ Свали ръка, така че острието да се плъзне в шепата ѝ.

— О, недейте така — изпъшка онзи с брадата. — Всъщност ви правим услуга. Наистина ли искате да изживеете живота си с такова лице?

Илтис скочи с рев на крака, мечът излезе със стържене от ножницата, високият се завъртя към него, изпънал тетивата докрай. Лирна зърна тясно красиво лице, изопнато от омраза.

Беше най-доброто ѝ хвърляне досега. Камата литна като мълния и се заби в гърлото му, тетивата избръмча и изплю стрелата в тревите. Илтис се втурна към набития, но само след няколко крачки изпъшка и се строполи на земята. Лирна хукна към него, грабна меча от отпуснатите му пръсти, стисна го с две ръце и замахна към приближаващия се мъж. Стоманата иззвънтя, срещнала брадвата, после нещо я удари през лицето и я събори на земята.

— Каква твърда глава имате, ваше величество — отбеляза набитият, размърда пръсти и направи крачка към нея. — Може пък да я набия на кол.

Ухили се и хвана удобно брадвата, после пребледня, защото нещо падна през главата му и се стегна около врата му. Викът му заглъхна задавен, той изгуби почва под краката си, очите му се опулиха, брадвата тупна в тревата и той хвана с две ръце въжето около гърлото си. Лирна се изправи и изплю кървава храчка.

Атлетичен млад мъж с къдрава коса влачеше набития убиец. Младежът събираше въжето с бързи и опитни движения на яките си ръце, краката на набития удряха безпомощно по земята. Когато довлече убиеца до краката си, младежът натисна с ботуш шията му и продължи да дърпа въжето. През цялото време лицето му беше като маска. Задавеното хъркане на набития заглъхна само след секунди.

Лирна отиде при Илтис. Беше пребледнял от загуба на кръв и в полусъзнание.

— Благодаря ти, войниче — каза тя на младия мъж, който се приближаваше към нея. — Моля те, моят човек има нужда от лечител…

Намръщи се, когато войникът не отговори. Просто вървеше към нея с напълно безизразно лице.

— Какво?…

Той посегна толкова бързо, че Лирна не успя да реагира. Силните му ръце я хванаха за раменете и я придърпаха към него. Лирна се взря в очите му, които обхождаха белезите ѝ, но не видя нищо освен празна целеустременост.

— Страдай — каза той, прегърна я и я смаза в твърдите мускули на гърдите си.

И тя пламна.

Кралският дом Ал Ниерен

Малциус Ал Ниерен— крал на Обединеното кралство.

Лирна Ал Ниерен— сестра на Малциус, принцеса на Кралството.

Ордела Ал Ниерен— съпруга на Малциус, кралица на Кралството.

Янус Ал Ниерен— син на Малциус, наследник на трона.

Дирна Ал Ниерен— дъщеря на Малциус, принцеса на Кралството.

Благородният дом Ал Сорна

Вейлин Ал Сорна— бивш брат от Шестия орден, Меч на кралството и граничен лорд на Северните предели.

Алорнис Ал Сорна— художничка и сестра на Вейлин.

Северните предели

Дарена Ал Мирна— първа съветница на Северна кула.

Адал Зену— капитан на Северната гвардия.

Келан— лечител и брат от Петия орден.

Холун— архивар и брат от Четвъртия орден.

Орвен Ал Мелна— капитан на Трета рота от Кралската конна стража.

Харлик— библиотекар и брат от Седмия орден, архивар на Северна кула.

Норта Ал Сендал— учител и бивш брат от Шестия орден, приятел на Вейлин.

Села Ал Сендал— съпруга на Норта.

Артис Ал Сендал— син на Села и Норта.