Антъни Райън - Владетелят на кулата

След миг Вейлин примигна и падна на колене.

— Ваше величество — каза той с глас толкова слаб и напрегнат, че не звучеше като себе си, а на лицето му се изписа неописуемо облекчение. — Добре дошли у дома.

Имението на васалния лорд, изглежда, бе единствената сграда в Алтор, която бе преживяла обсадата непокътната. От преминаването си през града Лирна щеше да запомни най-вече страшните разрушения, които виждаше на всяка крачка. Повечето тела бяха изнесени, а извън стените горяха многобройни клади край гробовете, изкопани от кумбраелците. Воларианските мъртви бяха прекарвани с каруци няколко мили на юг, до една каменоломна, която щеше да бъде засипана с пръст, и ги изсипваха там без заупокойна молитва или друг ритуал, който да отбележи смъртта им. Изглежда, съпругата на генерала беше една от едва петстотинте оцелели от цялата армия на нашественика.

Сега генералшата стоеше пред нея, лицето ѝ изопнато от потисната болка, ръцете ѝ притиснати към корема там, където омразният ѝ съпруг я беше изритал. Капитаните на армията стояха зад Лирна заедно с придворните на лейди Рева. Въпросните придворни представляваха странна сбирщина — един стар гвардеец с големи мустаци, който незнайно как бе преживял обсадата, ветеран лъкометец, с когото Вейлин явно се познаваше отпреди, и една азраелка, която имитираше добре говора на образованите и която определено избягваше да срещне погледа на Лирна. Каквито и да бяха разликите помежду им обаче, те, както и целият град, явно изпитваха неоспорима, почти пламенна лоялност към своята нова лейди губернаторка. „Ще трябва да я държа под око — реши Лирна с нотка на съжаление и се усмихна на младата жена, която стоеше вляво от нея. — Едно кралство не може да има две кралици.“

Седеше на красив стол върху подиума в голямата зала. Лейди Рева ѝ бе предложила да седне на престола, но Лирна не пожела и да чуе за това.

— Престолът принадлежи на вас, милейди губернаторке.

От дясната ѝ страна стоеше Вейлин със скръстени на гърдите ръце. Беше блед като платно и толкова изтощен, че беше чудо как още стои на крака. Ала през всичките часове досега, посветени на петиции и присъди, бе стоял прав, без да се оплаче или да помоли за стол.

— Ще говорим на езика на Кралството — каза Лирна на генералшата. — За да ни разбират присъстващите.

Воларианката кимна бавно.

— Както желаете.

Илтис пристъпи напред и изръмжа свирепо:

— Пленницата ще се обръща към кралицата с ваше величество.

Жената примижа от неудобство, ръката ѝ се сгърчи върху корема.

— Кажете името си — обърна се към нея Лирна.

— Форнела Ав Токрев Ав Ентрил… ваше величество.

— С настоящото сте осъдена като агресор в това кралство, след като ни нападнахте без справедлива причина и използвахте методи, които са срам за човечеството. Присъдата е смърт.

Лирна следеше внимателно лицето на жената и наистина откри там страх, но не толкова, на колкото се беше надявала. „Възможно ли е да е вярно? — запита се тя, спомнила си разказа на Верниерс. — Наистина ли е живяла толкова дълго, че да не се страхува от смъртта?“

— Но — продължи Лирна — лорд Верниерс се изказа във ваша полза. Според него вие сте жена с практичен ум и макар че охотно сте извличали изгода от невъобразимите ужаси, на които е било подложено това кралство, самата вие не сте взели пряко участие в тях. По тази причина съм склонна да проявя милост, но само при условие, че отговорите на всички поставени ви въпроси без колебание и притворство. — Наведе се напред, впери поглед в жената и добави на волариански: — А повярвайте ми, уважаема, сред нас има такива, които чуват лъжата като писък, и други, които ще измъкнат тайните от главата ви дори след като я махнем от раменете ви.

Страхът на жената се усили едва доловимо и тя кимна, което накара Илтис да тропне с ботуш.

— Съгласна съм с условията ви, ваше величество — побърза да каже жената.

— Много добре. — Лирна се облегна на стола си и стисна за миг страничните облегалки. — По-късно ще бъдете подложена на по-подробен разпит насаме. Засега обаче нека ви попитам следното. Според лорд Верниерс съпругът ви е споменал, че ще се върне във Варинсхолд, за да чака там следващата вълна. Какво е имал предвид?

— Следващата вълна подкрепления, ваше величество — отвърна Форнела със задоволителна липса на колебание. — Войските, които трябваше да окупират тези земи и да ги подготвят за следващата фаза.

— Фаза? — Лирна се намръщи. — Щом нашествието ви е щяло да се увенчае с успех, за каква следваща фаза може да става въпрос?