Антъни Райън - Владетелят на кулата

— Милейди! — извика Антеш от едно мостче между покривите и посочи на юг. — Нещо става!

Кара залитна леко, а облаците се раздвижиха в небето, прозирни валма като разчепкан памук, които се сляха в тъмни пипала и се оформиха в бавно въртяща се спирала, широка цяла миля.

— Добре ли си? — попита я Вейлин и посегна да я хване, преди да е загубила съвсем равновесие.

— Само малко ми се зави свят, милорд — отвърна девойката с фалшива усмивка. — Отдавна не го бях правила. — Пое си дълбоко дъх и отново вдигна очи към небето. Свеж ветрец разлюля тревата на билото. Спиралата се въртеше в небето и потъмняваше с всяка секунда, пипалата се вплътниха във врящи планини от сиво и черно. Кара изскърца със зъби и изпъшка като от болка. След миг врящите облаци поеха към обвития в дим град, на цели шест мили от тях, тътен на гръмотевици оповести прехода им, светкавици ги разсичаха от време на време.

Кара се срина на колене, лицето ѝ беше бледо, очите ѝ — прибулени от изтощение. Лоркан и Маркен се втурнаха към нея, младият талант хвърли укоризнен поглед на Вейлин, който той се престори, че не е видял. Плетача стоеше настрана, на обичайно ведрото му лице бе изписано дълбоко объркване. Крачеше напред-назад, стиснал здраво все по-дългото въже, което плетеше. Доколкото беше известно на Вейлин, Плетача не беше използвал дарбата си нито веднъж, откакто се беше присъединил към армията им, макар често да изнасяше ранени от бойното поле след края на поредното сражение. Кръвната песен се издигна в ясна нотка на объркване, свързана с Плетача, който тъкмо извръщаше разтревожен поглед от Кара. А после на лицето му изведнъж се изписа решимост. „Той чака нещо — осъзна Вейлин. — Или някого.“

Погледна към облаците, които се търкаляха към Алтор, страшни на вид и очевидно пълни с достатъчно дъжд да угаси пожарите, които горяха зад стените. Съгледвачи от Северната гвардия бяха докладвали преди ден за отчаяното положение на града и Вейлин бе наредил армията да ускори темпото си. Пришпори ги безмилостно, яздеше покрай колоната от подтичващи мъже със сурова физиономия и още по-сурови заплахи към всеки, който изглеждаше склонен да изостане. Продължиха и през нощта и Вейлин обяви почивка чак след като изминаха петдесет мили. На сутринта Норта бе довел Кара в палатката му с едно предложение.

— Позволете дебело да подчертая, милорд — каза момичето, — че направя ли го, нямам представа какви ще са последствията. Мога да закарам дъжд над града, но какво ще стане след това… — Сви безпомощно рамене. — Когато бях малка, продължителна суша мореше селото ни, насажденията изсъхнаха и мама каза, че ще умрем от глад през зимата. Вече знаех някои неща за дарбата си по онова време, създавах малки водовъртежи и такива неща, понякога карах облаците да се преливат в смешни форми. Затова реших да направя голям облак, повиках всички други облаци при него и заваля. Валя три дни, хората се радваха. После дъждът спря и езерото с патиците замръзна посред лято. Малко по-късно Ерлин ме намери и каза на родителите ми за едно място на север, където ще бъда в безопасност.

— Не е задължително да го правиш — каза Вейлин. — Самият аз отлично знам каква цена плащаме за дарбите си.

— Не изминах целия този път само за да гледам, милорд.

Той изчака, докато облаците стигнат Алтор, и скоро различи пелената от менящо се сиво, което говореше за проливен дъжд. Песента звучеше силно и уверено, пееше мелодията на Рева с нотка на гордост, но и на предупреждение. Нямаше време.

— Съотношението е най-малко две към едно — каза граф Марвен пред съвета на капитаните. — И расте с всеки час, защото воларианците продължават да изтеглят войски от Алтор и да ги насочват към нас. Предвид числеността на врага, милорд, длъжен съм да предложа заблуждаваща тактика. — Посочи средата на картата, която Харлик бе нарисувал и която показваше воларианския лагер, от който ги деляха само няколкостотин крачки. Линии от свободни мечове и варитаи препречваха пътя им към Алтор, многочислена кавалерия вардеше и по двата фланга.

— Пехотата ни остава на мястото си, а еорилите потеглят към западния бряг, за да привлекат вниманието на врага. Едновременно с това нилсаелската кавалерия и Северната гвардия ще потеглят на запад. Врагът ще се види принуден да престрои редиците си, за да може да реагира на атака оттук. — Пръстът му се премести върху един участък вдясно от воларианския фронт.