Брандън Сандърсън - Злочестие

— Чудесно — промърмори Меган. — Сега ме болят главата и ръката.

Усмихнах се леко и плъзнах пушката си по земята, а после плъзнах и пушката на Меган. Вдигнах ръце, когато дроновете ни обкръжиха. Повечето бяха от вида с вериги и щурмови пушки, но имаше и няколко летящи. Имах късмет — не стреляха.

Една от машините приближи. От основата ѝ се беше издигнал малък екран, на който се показваше неясна фигура в контражур.

— Образът беше на Зарево, от Нюкаго, нали? Напълно заблуди сензорите ми — каза гласът. — Нито една обикновена илюзия не може да го постигне. Каква технология ползвате?

— Ще ти кажа — отговори Меган. — Само не стреляй. Моля те. — Тя стана и ритна назад нещо с петата си.

Слушалката. Все още легнал на една страна, взех слушалката под дланта си и се търкулнах отгоре, като прикрих движението, хващайки се за кървящия крак. Не мисля, че някой от дроновете забеляза какво направихме.

— Е? — продължи гласът. — Чакам.

— Сенки от различни измерения — обясни Меган. — Не са илюзии, а вълни от други реалности. — Тя беше застанала пред армията роботи, между мен и тях. Повечето бяха насочили оръжията си към нея, а ако я убиеха, тя щеше да се превъплъти.

Оценявах защитния жест, но, искри, превъплъщаването можеше да ѝ причини непредсказуеми неща, особено при действието на силите ѝ напоследък. Не беше умирала, откакто бяхме във Вавилар, и се надявах така да си остане.

Трябваше да направя нещо. Свих се на кълбо, като продължавах да държа крака си. Болката беше истинска. Можех само да се надявам, че треперенето и кървенето ще накара дроновете да не ми обръщат внимание, докато полагам глава върху слушалката и прошепвам в микрофона:

— Мизи? Там ли си? Коуди? Ейбрахам?

Никакъв отговор.

— Невъзможно — каза мъжът на Меган. — Опитах многократно да уловя този вид сила в мотиватор и се съмнявам някой да притежава познанието да направи онова, което аз не успях. Изместването на измеренията е твърде сложно, твърде могъщо за…

Вдигнах поглед към Меган, която стоеше гордо изправена пред строената армия, макар, както знаех, главата ѝ да се пръскаше от болка. По-рано беше говорила смирено, като победена, но позата ѝ казваше нещо друго. Отказ да отстъпи, да подвие коляно, да се кланя пред когото и да е и каквото и да е.

— Ти си Епична, нали? — каза гласът по-твърдо. — Няма технология, няма мотиватор. Значи, Джонатан набира последователи. След обръщането си?

Не можах да сподавя шумното поемане на въздух. Как така знаеше за Проф? Исках да потърся отговори, но не бях в положение да го направя. Опрях глава на пода, внезапно замаян. Искри. Колко кръв бях загубил?

Щом главата ми докосна слушалката, тя изпращя и гласът на Мизи се разнесе.

— Меган? Искри, обади ми се? Ти…

— Аз съм, Мизи — прошепнах.

— Дейвид? Най-сетне! Виж, разположих заряди за срутване на тунела. Можете ли да се махнете оттам? Мога да го взривя, след като минете.

Заряди. Погледнах обградилите ни дронове.

Илюзиите на Меган…

— Направи го сега, Мизи — прошепнах аз.

— Сигурен ли си?

— Да.

После се стегнах.

Горе избухна взрив и той ми прозвуча по-силен , защото го очаквах. Парчетата метал падаха точно където бяха паднали преди, стоварвайки се на земята на сантиметри от мястото, където се свивах — но аз останах невредим, както и Меган.

Роботите от своя страна действаха като младежки мечти и бяха напълно разбити.

Меган в миг се озова до мен, измъкна пистолета от кобура на хълбока си и стреля по останалите дронове. Аз успях да извадя ножа от канията на прасеца си и го вдигнах, с което си спечелих погледа на Меган, който казваше „Ти сериозно ли?“

— Поне не е тъп самурайски меч — промърморих аз и обърнах гръб на отломките. Когато прахолякът се разнесе, Меган улучи последния останал дрон и го прати да се върти на земята.

С усилие се надигнах на крака — хмм, на крак — и закуцуках през отломките на тунела към пушката си.

— Това откъде дойде? — попита Меган и посочи разбития таван. Зарядите на Мизи не бяха разрушили тунела напълно — всъщност доколкото можех да преценя, падналите отломки бяха същите като илюзорните, създадени от Меган.

— Мизи каза, че може да взриви мястото, след като избягаме.

— И ти я накара вместо това да го взриви върху нас? — каза Меган, взе пушката ми и ми я даде, а после грабна своята.

— Мислех си как твоите илюзии са получени от алтернативни реалности, нали така? И колкото по-близо е дадена реалност до нашата, толкова по-лесно се взема от нея? Ти беше наистина уморена…