Брандън Сандърсън - Злочестие

— Не — рече Летящ рицар. — Но съпругата ми беше от тях.

Точно така. Спомних си думите на Проф, че били четирима. Жена на име… Амала? Имаше нещо важно около нея, нещо, което не можех да си спомня добре.

— Аз бях заинтересуван наблюдател — каза Летящ рицар. — Учен. И то не от вида „Е, деца, вижте как ще замразя гроздето с течен азот“ като Джонатан. Истински учен.

— И истински бизнесмен — рече Ейбрахам. — Построил си империя върху телата на мъртъвците.

Манекенът до Летящ рицар разпери ръце настрани, сякаш казваше „Признавам се за виновен“. Аз подскочих и хвърлих поглед към Меган.

— Аха, движи се — прошепна тя. — Още не съм разбрала как.

— Мизи и Коуди? — прошепнах аз.

— Останаха навън за всеки случай. Ако това се окаже капан.

— Аз съм пионерът на технологията на мотиваторите — обясни Летящ рицар на Ейбрахам. — И наистина извлякох печалба. Както и вие. Затова нека не се сочим с пръст, господин Дежарден.

Лицето на Ейбрахам остана спокойно, но нямаше как той да е доволен, че Летящ рицар го назова по фамилия. Дори и аз не я знаех; не разговаряхме много за миналото си.

— Прекрасно — казах аз, минах покрай Ейбрахам и се проснах на дивана срещу Летящ рицар и неговия страшен манекен. — Пак питам. Защо ни покани тук?

— Тази Епична — рече Летящ рицар и манекенът му посочи Меган — е Зарево, нали? И поначало може да манипулира измеренията?

Не беше съвсем така. Когато Меган говореше за Зарево, говореше като за друг — за същество от друго измерение, което тя може за кратко да доведе в нашето. Не смяташе, че тя е Зарево, но разликата беше малка.

— Да — отговори Меган, пристъпи напред и — след кратък размисъл — седна до мен. Положи ръка на облегалката и разкри за удобство кобура си. — Има и още, но в общи линии… да, аз съм каквото казваш.

Сложих ръка на рамото ѝ. Меган можеше да се държи студено — отчасти такъв беше истинският ѝ характер, отчасти искаше да се държи настрани от хората, защото… хмм, май беше опасно да опознаваш Епични. Умеех да виждам отвъд, това и да разбирам напрежението в начина, по който гледаше Летящ рицар и в това как движеше палеца си, все едно върти въображаем револвер. Върху дланта ѝ имаше голям червен мехур, където беше хванала пламъка.

Знаехме как да удържаме мрака, но още не бяхме спечелили тази война. Меган се тревожеше за онова, което ставаше с нея по-рано. Честно казано, и аз.

Манекенът на Летящ рицар се приведе напред в дълбокомислена поза и побутна шапката си назад, за да разкрие по-добре плоското си лице.

— Онова, което направи в лабораторията, млада жено — каза Летящ рицар — заблуди всичките ми сензори, камери и програмиране. Ти не си какъв да е манипулатор на измеренията, могъща си. Роботите ми докладват за обгорени места по стените на помещението, а някои от дроновете ми бяха унищожени . Напълно. Нищо такова не съм виждал.

— Няма да вземеш от моето ДНК — каза Меган.

— Хмм? — отвърна Летящ рицар. — О, вече имам от него. Събрах дузина отделни проби, преди вие двамата да проникнете в коридора за достъп. Да не мислите, че можете да дойдете тук без стерилен скафандър и да се измъкнете, без да взема малко клетки от кожата ви? Но няма нужда да се тревожиш; далеч съм от мисълта да създавам мотиватор от твоите сили. В тази работа има повече отколкото… обикновено се приема.

Манекенът продължи да жестикулира, докато Летящ рицар говореше. Но Летящ рицар изобщо не се движи , забелязах аз. А заради претъпканите дивани и възглавници изглежда като заклещен на мястото си. Дийн Летящ рицар беше поне частично парализиран. Можеше да говори — всяка изречена дума излизаше от собствената му уста — но движеше само главата си.

Как можеше да е инвалид? Щом разполагаше с технологията да излекува мен, защо тогава не беше излекувал себе си?

— Не — каза той, говорейки все още на Меган. — Точно сега не се интересувам от това да използвам твоите сили, обаче искам да ги разбера. Онова, което направи преди малко, беше мощно . Невероятно. Манипулирането на реалността не е дребна работа, госпожице.

— Не бях забелязала — сухо отвърна Меган. — Какво целиш?

— Щеше да се пожертваш — каза Летящ рицар. — Изостана, за да могат другите да се измъкнат.

— Аха? — отговори Меган. — Не е нещо особено. Мога да оцелея от много неща.

— Аа… значи си Висш Епичен? — предположи Летящ рицар, а манекенът му седна по-изправен. — Можех да го допусна.

Меган стисна устни.