Рик Риърдън - Синът на Нептун

— Тук си имате семейства? — попита той.

— Да, в града — отговори Хейзъл. — Щом те приемат в легиона, служиш десет години. След това правиш каквото си искаш. Повечето герои отиват в света на смъртните, но навън е опасно за нас. Затова мнозина остават тук, намират убежище. В този град може да се ожениш, да имаш деца, дори да се пенсионираш, щом остарееш. Тук е единственото безопасно място за нас. Така че — да, много ветерани се устройват и живеят тук, защитени от легиона.

Стари полубогове. Герои, които живеят без страх, женят се, имат семейства. Пърси не можеше да разбере всичко това. Изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно.

— Ами ако някой нападне долината?

Хейзъл сви устни.

— Не сме беззащитни. Границите ни са вълшебни. И все пак, силата ни не е това, което беше. Напоследък нападенията на чудовищата стават все по-дръзки. Ти ми каза, че горгоните не умират, но ние вече забелязахме това. С други чудовища.

— Имаш ли идея каква е причината?

Хейзъл погледна настрани. Пърси разбра, че тя крие нещо, което не бива да казва.

— Сложно е — каза накрая. — Брат ми твърди, че Смъртта не е…

И тогава се появи бойният слон. Някой зад тях изкрещя:

— Сторете път! — и Хейзъл издърпа Пърси, миг преди през мястото, на което бяха застанали, да мине огромен слон, покрит с черна броня от кевлар. Думата СЛОН бе написана върху бронята му (съвсем ненужно според Пърси).

Огромното животно мина с трясък по пътя и зави на север, насочвайки се към огромно открито поле, където се строяха някакви укрепления.

Пърси изплю прах от устата си.

— Какво по…

— Слон — обясни Хейзъл.

— Да, видях надписа. Защо си отглеждате брониран слон?

— За игрите довечера — отговори Хейзъл. — Името му е Ханибал. Обижда се, ако не го включим.

— А ние не искаме да го обидим, така ли?

Хейзъл се засмя. Не бе за вярване, че само допреди миг бе изглеждала толкова мрачна. Пърси се замисли какво е искала да каже. Имаше брат. Но твърдеше, че би живяла сама, ако лагерът е разпределен по божествен родител.

Пърси не можеше да я прецени като човек. От една страна му изглеждаше мила и дружелюбна, доста зряла за някой, който едва ли е на повече от тринайсет. Но в същото време му се струваше, че тя крие някаква черна тайна, сякаш бе гузна за нещо.

Хейзъл посочи на юг през реката. Тъмни облаци се събраха над Храмовия хълм. Ярки светкавици обляха монументите в кървавочервена светлина.

— Октавиан е зает — каза Хейзъл. — По-добре да тръгваме.

Докато вървяха, минаха покрай няколко типа с кози крака, които стояха отстрани на пътя.

— Хейзъл! — извика един от тях.

Той затрополи към тях широко усмихнат. Носеше избледняла хавайска риза, а за панталони му служеше гъстата козя козина. Огромната му африканска прическа се тресеше, а очите му бяха скрити зад малки кръгли очилца, чиито стъкла бяха с цвета на дъгата. В ръцете си носеше табела, на която пишеше:

ЩЕ (ПЕЯ) (РАБОТЯ) (ГОВОРЯ) СЕ МАХНА САМО СРЕЩУ ДЕНАРИЙ!

— Здрасти, Дон — каза Хейзъл. — Нямаме време…

— Това е супер! — не й обърна внимание Дон и затропа с копита до тях. — Този е новак! — и се ухили на Пърси. — Да ти се намират три денария за билетче? Забравих си портфейла вкъщи и закъснявам за работа…

— Дон — скастри го Хейзъл, — фавните нямат портфейли или къщи, а освен това тук няма автобуси, че да ти трябва билетче за тях.

— Вярно е — весело призна той. — И все пак имате ли денарии?

— Казваш се фавнът Дон? — попита Пърси.

— Да. И?

— Нищо. — Пърси се опита да остане сериозен 7 7 В оригинал фавнът Дон е Don the Faun. Получава се забавна рима. — Бел.ред. . — Защо фавните не работят? Не трябва ли да помагат на лагера?

Дон изблея.

— Фавни да работят? Нелепо!

— Фавните са свободолюбиви — опита се да се изрази тактично Хейзъл. — Стоят при нас, защото е… ами, безопасно. И ние ги търпим, но…

— Хейзъл е супер — каза Дон, — толкова мила. Всички лагерници ми викат: „Махни се, Дон!“. Но тя ми казва: „Дон, махни се, моля те!“. Обичам я!

Фавнът изглеждаше безобиден, но Пърси продължаваше да се чувства леко възмутен. Не можеше да се отърве от чувството, че фавните трябва да са нещо повече от просяци, чакащи някой денарий като подаяние.

Дон погледна към земята и ахна:

— Късметче!

Той посегна към нещо, но Хейзъл извика:

— Дон, НЕДЕЙ! — и го избута, взимайки малък бляскав предмет. Пърси само го мерна, преди тя да го прибере обратно в джоба си. Можеше да се закълне, че е видял диамант.