Рик Риърдън - Синът на Нептун

— Не изглежда така — промърмори Пърси.

— Кое? — попита го Хейзъл.

— Мълнията — отговори той.

— За какво говориш?

— Аз… — Пърси се намръщи. За миг помисли, че си е спомнил нещо. Но вече го нямаше — За нищо, предполагам.

Момчето пред олтара надигна ръце. Още червени светкавици блеснаха в небето и храмът се разтърси. След това момчето свали ръце надолу и гръмотевиците спряха. Облаците избеляха и се разпръснаха.

Впечатляващ номер — особено предвид външния вид на момчето. То бе високо и мършаво, със сламеноруса коса, дънки, които му бяха твърде големи, торбеста риза и увиснала роба. Приличаше на плашило, наметнато с чаршаф.

— Какво прави той? — попита Пърси.

Момчето в тогата се обърна. На лицето му бе цъфнала крива усмивка, а погледът му бе леко налудничав. Изглеждаше така, сякаш е играл твърде напрегната компютърна игра. В едната си ръка държеше нож, а от другата висеше нещо, подобно на мъртво животно.

Изглеждаше много, много луд.

— Пърси — каза Хейзъл, — това е Октавиан.

— Грекусът — обяви тържествено Октавиан. — Колко интересно.

— Ъъ, здрасти — каза Пърси. — Ти да не убиваш малки животинки?

Оставиан погледна към висящото нещо в ръката си и се изсмя:

— Не, не. Някога да, така правехме, изследвахме волята на боговете, написана във вътрешностите на жертвените животни — пилета, кози и други подобни. Но днес използваме тези!

И той метна косматото нещо към Пърси. Оказа се изкормена плюшена мечка. Пърси забеляза, че в краката на Юпитеровата статуя има цели купчини осакатени играчки.

— Сериозно? — попита Пърси.

Октавиан слезе от подиума. Сигурно беше към осемнайсетгодишен, но бе толкова блед и слаб, че можеше да мине и за много по-млад. Първоначално му се видя безобиден, но когато приближи, Пърси вече не бе толкова сигурен. Очите на Октавиан блестяха от нездраво любопитство, сякаш се чудеше дали да не изкорми Пърси като плюшено мече, за да научи нещо от вътрешностите му.

Октавиан присви очи.

— Изглеждаш ми нервен?

— Напомняш ми на някого — отговори Пърси, — но не помня на кого точно.

— Вероятно на великия ми адаш Октавиан Август. Всички казват, че ужасно си приличаме.

Пърси не смяташе, че е това, но не можеше да си спомни друго.

— Защо ме нарече грък?

— Прочетох го в авгурите. — Октавиан посочи с ножа си изкормения плюш на олтара. — Съобщението гласеше: „Гъркът пристигна“. Или може би: „Гъската извика“. Но ми се струва, че първата интерпретация е по-вярна. Дошъл си, за да се присъединиш към легиона, нали?

Хейзъл го представи. Тя разказа на Октавиан всичко, случило се откакто се срещнаха в тунела — сблъсъка с горгоните, битката край реката, появата на Юнона, разговора им с Рейна.

Когато чу името на Юнона, Октавиан се изненада.

— Юнона — повтори той. — Наричаме я Юнона Монета, онази, която предупреждава. Тя се явява във времена на криза, за да предупреди Рим за предстояща заплаха. Той погледна към Пърси, сякаш за да допълни: като загадъчни гърци, например.

— Чух, че Пирът на Фортуна е тази седмица — каза Пърси. — Горгоните казаха, че тогава ще има нашествие. Видя ли това в плюша?

— Не, за жалост — въздъхна Октавиан. — Волята на боговете е неясна тези дни. Не мога да разчета почти нищо.

— Нямате ли си… — Пърси се поколеба. — Оракул или нещо подобно?

— Оракул? — усмихна се Октавиан. — Каква сладка идея. Но се опасявам, че нямаме такъв. Сега, ако прегледаме Сибилските книги , както препоръчах…

— Сибо… какво? — попита Пърси.

— Книги с пророчества — обясни Хейзъл, — от които Октавиан е обсебен. Римляните се съветвали с тях по време на бедствия. Но повечето хора смятат, че те са изгорели с падането на империята.

— Някои хора смятат така — поправи я Октавиан. — За нещастие текущото ръководство отказва да организира мисия, с която да ги потърсим…

— Понеже Рейна не е луда — отговори Хейзъл.

— И сме ограничени, понеже разполагаме само с няколко откъслечни листа — продължи Октавиан, — с няколко загадъчни предсказания като това. — Той кимна към надписите по мраморния под.

Пърси погледна към редиците думи, без да очаква да ги разбере… след което се задави.

— Онова там! — посочи той и започна да превежда, докато четеше: — Седмина герои ще сбере зовът, през огън или буря ще премине светът…

— Да, да — прекъсна го Октавиан и завърши, без дори да поглежда текста: — Клетва трябва да се спази със сетен дъх, пред Портите на Смъртта бди врагът.