Рик Риърдън - Синът на Нептун

— Хей — каза Хейзъл, — доведох приятел.

Момчето се обърна. Пърси отново се почувства странно, все едно е видял някой, когото познава. Братът на Хейзъл бе блед почти колкото Октавиан, но с тъмни очи и рошава черна коса. Изобщо не приличаше на сестра си. Носеше пръстен, оформен като череп, верижка вместо колан и черна риза, на която също имаше нарисувани черепи. А на кръста му висеше чисточерен меч.

В мига, в който видя Пърси, момчето сякаш се шокира, дори паникьоса.

— Това е Пърси Джаксън — каза Хейзъл, — наш приятел. Пърси, това е брат ми, синът на Плутон .

Момчето възвърна самообладанието си и протегна ръка.

— Приятно ми е да се запознаем — каза той. — Казвам се Нико ди Анджело.

Хейзъл се почувства така, сякаш току-що бе запознала две ядрени бомби една с друга. Сега чакаше да види коя от тях ще избухне първа. До тази сутрин си мислеше, че не познава по-могъщ герой от брат си Нико. Останалите от лагер „Юпитер“ го възприемаха почти като фавн — странен, но безобиден. Но Хейзъл осъзнаваше истинската му сила, макар да не го познаваше от много време. Знаеше, че той е по-опасен от Рейна и Октавиан, а може би дори от Джейсън.

Но после срещна Пърси.

Когато го видя да се препъва по магистралата, вдигнал на ръце старата госпожа, Хейзъл помисли, че това е някой бог, слязъл на земята инкогнито. Макар да бе ранен, мръсен и смазан от умора, пак излъчваше мощ. Беше красив точно като римски бог — със синьозеленикави очи и черна коса, развяна от вятъра.

Тя бе казала на Франк да не стреля по него. Беше решила, че боговете ги изпитват. Чувала бе подобни митове — за момчета, придружени от възрастна жена, които молят за помощ. А когато грубите смъртни им откажат — бум! — биват превърнати в бананови обелки.

После видя как Пърси овладява реката и унищожава горгоните. Как превръща химикалка в бронзов меч. Как целият лагер започва да говори за него: „Грекус, грекус… синът на морския бог…“

Отдавна, много отдавна Хейзъл бе чула, че ще бъде спасена от син на Нептун. Но можеше ли Пърси да развали проклятието й? Звучеше й прекалено оптимистично.

Докато мислеше за тези неща, Пърси и Нико стиснаха ръце, след което започнаха да се изучават с поглед. Хейзъл с мъка сподави желанието си да побегне. Ако тези двамата извадеха магическите си мечове, играта щеше да загрубее.

Нико не изглеждаше страшен. Той бе отпуснато слабо момче в измачкани черни дрехи, а косата му както винаги изглеждаше така, сякаш току-що е станал от кревата.

Хейзъл си спомни как едва не се бе засмяла, когато за пръв път го видя да вади черния си меч. Начинът, по който го бе описал…

„ Стикска стомана “ — бе изрекъл той с гробовен глас.

Изглеждаше й нелепо. Това мършаво момче не можеше да бъде боец.

Но после Хейзъл промени мнението си.

Докато тя мислеше върху това, Пърси се намръщи.

— Аз те познавам — каза той.

Нико повдигна вежди.

— Нима? — сетне погледна към Хейзъл, очевидно чакайки обяснение.

Хейзъл се поколеба. Нещо в реакцията на брат й не бе нормално. Той се правеше на ударен, но тя бе забелязала паниката му, когато бе видял Пърси за пръв път. Нико го познаваше, в това бе сигурна.

Но защо се държеше, все едно не е така?

Принуди се да отговори.

— Ами… Пърси е изгубил паметта си — обясни тя и разказа на брат си какво се бе случило от пристигането му пред тунела насам.

— Та, Нико… — продължи тя внимателно, — помислих си, че… Хмм, знам, че пътуваш много. Може би си срещал полубогове като Пърси и преди, или…

Изражението на Нико стана мрачно като Тартара . Хейзъл не разбираше с какво го е ядосала толкова, но разбра какво се опитва да й каже: „Смени темата“.

— Предупреди ли Рейна за армията на Гея? — рязко попита Нико.

Пърси кимна.

— Коя е тя обаче?

Устата на Хейзъл пресъхна. Самото име караше краката й да се подкосят. Помнеше мекия, сънлив глас на жената, сияйната пещера, чувството как дробовете й се пълнят с нефт…

— Богинята на Земята — Нико погледна надолу, сякаш го подслушваха, — най-древна измежду всички богове. През повечето време спи, но омразата й към героите и техните родители не стихва.

— Искаш да ми кажеш, че Майката Земя е зла? — попита Пърси.

— Много — отговори твърдо Нико. — Тя убедила своя син, титана Кронос… ъъъ, искам да кажа Сатурн , да убие баща си Уран и да завладее света. Титаните управлявали много дълго, но накрая техните деца, боговете на Олимп, ги победили.