Рик Риърдън - Синът на Нептун

Пърси докосна върха на меча и Въртоп отново се превърна в химикалка.

— Не съм виждал хора като вас преди. Кой е този Джейсън?

Рейна погледна Хейзъл раздразнено.

— Той е… беше мой колега — и махна с ръка към празния стол. — Легионът обикновено има двама избрани претори. Джейсън Грейс, син на Юпитер , бе другият освен мен, но изчезна миналия октомври.

Пърси се опита да пресметне колко месеца са минали оттогава. Не бе обръщал голямо внимание на времето в пустошта, но Юна му бе казала, че сега е юни.

— Значи е отсъствал осем месеца и вие още не сте го сменили?

— Може да не е мъртъв — каза Хейзъл. — Не сме се предали.

Рейна направи гримаса. Пърси се зачуди дали този Джейсън не е бил нещо повече от колега за нея.

— Претор се избира само по два начина — каза Рейна. — Или легионът издига някой върху щит след голям успех на бойното поле, а ние скоро не сме имали големи битки, или правим избори на Пирът на Фортуна, който е след пет дни.

Пърси се намръщи.

— Имате пир на фъртуна?

— Фортуна — поправи го Хейзъл, — богинята на Късмета. Нейният празник може да повлияе на лагера за цяла година. Може да донесе късмет — добър… или лош късмет. Много лош.

Рейна и Хейзъл погледнаха към празното място, на което липсваше трофей. Сякаш се чудеха какво липсва.

Пърси усети да го полазват тръпки.

— Пирът на Фортуна… горгоните го споменаха, както и Юнона. Казаха, че лагерът ще бъде нападнат в този ден, споменаха зла богиня на име Гея и армия… и това, че Смъртта щяла да бъде освободена. Да не искаш да ми кажеш, че това е тази седмица?

Пръстите на Рейна се сключиха около дръжката на кинжала.

— Няма да споменаваш нищо за това извън тази стая — нареди тя, — няма да допусна да сееш паника из лагера.

— Значи е вярно — каза Пърси. — Знаеш ли какво трябва да стане? Можем ли да го спрем? — Пърси бе срещнал тези хора току-що и не беше сигурен, че ги харесва, поне не и Рейна. Но искаше да им помогне. Те бяха полубогове като него. Имаха същите врагове. Освен това си спомни какво му бе казала Юнона — че е застрашен не само лагерът. Старият му живот, боговете, целият свят можеха да бъдат унищожени. Нещо лошо се задаваше.

— Стига толкова приказки — каза накрая Рейна. — Хейзъл, отведи го до Храмовия Хълм и намерете Октавиан. Пътьом можеш да отговориш на въпросите му. Разкажи му за легиона.

— Добре, Рейна.

Пърси имаше още много въпроси. Чувстваше, че умът му ще се разтопи. Но Рейна даде ясен знак, че аудиенцията е приключила. Тя прибра кинжала си. Металните кучета се изправиха и заръмжаха към Пърси.

— Успех при авгура, Пърси Джаксън — каза тя, — ако Октавиан те остави жив, вероятно ще можем да сравним спомените си… за миналото.

На излизане от лагера Хейзъл му купи кафе и черешово кексче от Бомбило, сладкаря с две глави.

Пърси буквално глътна кексчето. Кафето също му се услади много. Помисли си, че ако се добере до душ и нови дрехи, и успее да поспи, ще се почувства направо златен. Може би дори имперски златен.

Видя как група хлапета по бански и кърпи за баня се отправят към сграда, от чиито комини се издигаше пара. От вътрешността й се чуваше смях и плясък на вода, сякаш вътре имаше басейн.

Място точно като за Пърси.

— Баня — каза Хейзъл. — Да се надяваме, че ще се доберем до нея преди вечеря. Не си живял, ако не си се изкъпал в римска баня.

Пърси нетърпеливо въздъхна.

Докато приближаваше главния вход, забеляза, че казармите стават по-големи и по-хубави. Дори духовете изглеждаха по-добре, с по-сияйни брони и ореоли. Пърси се опита да разчете символите по знамената, веещи се пред сградите.

— На хижи ли сте разделени? — попита той.

— Нещо такова. — Хейзъл се наведе и над нея прелетя момче, яхнало огромен орел. — Във всяка от петте ни кохорти има по около четирийсет деца. Те са разделени в казарми от по десет човека, които са нещо като съквартиранти.

Пърси не бе гений по математика, но се опита да го пресметне.

— Искаш да ми кажеш, че в лагера има двеста души?

— В общи линии.

— И всички те са деца на боговете? Браво на боговете тогава.

Хейзъл се засмя.

— Не всички са деца на върховните богове. Има стотици низши божества, освен това много от лагерниците са просто заветници — второ или трето поколение. Може би родителите им са били полубогове или бабите и дядовците им.

Пърси премигна.

— Деца на полубогове?

— Да? Това изненадва ли те?

Пърси не бе сигурен. През последните няколко седмици се бе тревожил как да оцелее. Идеята, че ще живее достатъчно дълго, че да порасне и да си има деца, му се струваше невъзможна мечта.