Рик Риърдън - Синът на Нептун

Рейна почти се усмихна, което даде на Пърси смътна надежда, че в нея все пак има нещо човешко.

— Трябва да си бил някъде другаде, преди да намериш Вълчия дом.

Пърси сви рамене. Юнона бе споменала нещо за това, че е дремел, и той наистина имаше смътното усещане, че е спал дълго, много дълго. Но в това нямаше никакъв смисъл.

Рейна въздъхна.

— Ох, кучетата не са те изяли, така че вероятно казваш истината.

— Супер — отговори Пърси, — ще може ли следващия път да се доверим на детектор?

Рейна се изправи и застана до знамената. Металните й кучета я следяха с поглед.

— Дори да приема, че не си наш враг — каза накрая тя, — определено не си обикновен новобранец. Господарката на Олимп не се явява с всеки новодошъл в лагера. Последния път, когато върховен бог ни посети така… — Тя поклати глава. — Чувала съм само легенди за такива събития. А това, че си син на Нептун, е лоша поличба. Особено сега.

— Какво му е лошото на Нептун? — попита Пърси. — И защо сега е по-лошо от обикновено?

Хейзъл го изгледа предупредително.

Рейна започна да крачи напред-назад.

— Изправил си се срещу сестрите на Медуза, които не са виждани от хилядолетия. Изнерви нашите лари, които смятат, че си грък. Носиш странни символи, тениската, талисманите на врата ти. Какво означава всичко това?

Пърси погледна към парцаливата си оранжева тениска. Някога на нея може би бе имало надпис, но сега той бе твърде избледнял. Трябваше да я изхвърли преди седмици, тъй като бе станала на парцал, но сърце не му даваше да се раздели с нея. Продължаваше да я мие по потоци и фонтани и да я навлича отново.

Що се отнася до гердана на врата му — четирите глинени мъниста носеха различни символи. На едно имаше тризъбец, на друго — миниатюрно Златно руно. Третото показваше графика на лабиринт, а четвъртото — изображението на сграда, може би Емпайър Стейт Билдинг. Пърси не разпознаваше имената около нея. Тези мъниста изглеждаха важни като снимки от семеен албум, но той не можеше да си спомни какво означават.

— Не зная — отговори той.

— А мечът? — попита го Рейна.

Пърси бръкна в джоба си. Химикалката се бе появила обратно там, както винаги. Той я извади, след което осъзна, че никога не е показвал оръжието си на Рейна. Хейзъл и Франк също не го бяха виждали. Как бе разбрала Рейна за съществуването му?

Но вече бе късно да се прави, че няма меч. Той свали капачето от химикалката и Въртоп прие истинския си вид.

Хейзъл ахна. Хрътките изръмжаха.

— Какво е това? — попита Хейзъл. — Никога не съм виждала подобен меч?

— А пък аз съм виждала — каза Рейна сърдито. — Това е много стар модел от Древна Гърция. Имахме няколко в оръжейната преди… — Тя се спря. — Металът се нарича божествен бронз . Смъртоносен е за чудовищата, подобно на имперското злато. Но е дори по-рядък.

— Имперско злато ? — повтори Пърси.

Рейна извади кинжала си. Острието наистина бе златно.

— Метал, извлечен в стари времена от римския Пантеон. Съществуването му е строго пазена тайна на императорите. С него техните избраници успявали да унищожат чудовищата, заплашващи империята. Имахме повече такива оръжия, но сега… работим с каквото можем. Аз ползвам този кинжал. Хейзъл има спата , кавалерийски меч. Повечето легионери използват по-къс меч, наричан гладиус . Но твоето оръжие изобщо не е римско. Това е поредният знак, че ти не си обикновен полубог. А ръката ти…

— Какво за нея? — попита Пърси.

Рейна вдигна собствената си ръка. Пърси не бе забелязал преди, но от вътрешната й страна имаше татуировка: буквите SPQR, кръстосани меч и факла, а под тях — и четири паралелни линии.

Пърси погледна към Хейзъл.

— Всички ние ги имаме — призна тя, вдигайки собствената си ръка, — всички легионери.

Татуировката на Хейзъл също включваше буквите SPQR, но имаше само една линийка и различна емблема — черен йероглиф като кръст с извити краища и глава:

Пърси погледна към собствените си ръце. Имаше драскотини, кал и мазна следа от кренвирш, но никаква татуировка.

— Значи никога не си бил част от легиона — каза Рейна. — Тези знаци не могат да се махнат. Мислех, че може би… — Тя поклати глава, сякаш отхвърля идеята, дошла й наум.

Хейзъл се приведе напред.

— Ако е оцелял толкова дълго, може би е виждал Джейсън. — Тя се обърна към Пърси. — Срещал ли си полубог като нас преди? Момче с червена риза, знаци на ръката…

— Хейзъл — прекъсна я гласът на Рейна. — Пърси си има достатъчно грижи.