Рик Риърдън: Синът на Нептун

Лагерниците изглеждаха още по-смаяни, доколкото това бе възможно. Момичето с червеното наметало коленичи и останалите последваха примера й. Едно от децата се наведе толкова бързо, че едва не се прониза с меча си.

Хейзъл заговори първа:

— Юнона .

Тя и Франк също бяха на колене. Пърси единствен бе останал прав. След като я бе мъкнал по целия път дотук, не смяташе да й оказва чак такова уважение.

— Юнона, а? — подхвърли той. — Ако съм минал теста, може ли да ми върнеш паметта и живота?

Богинята се усмихна.

— Когато му дойде времето, Пърси Джаксън. И само ако оцелееш в този лагер. Днес се справи добре, което е обещаващо начало. Може би все пак има надежда за теб.

Сетне се обърна към останалите.

— Римляни, представям ви сина на Нептун . Месеци наред той бе потънал в дрямка, но сега е събуден. Съдбата му е във ваши ръце. Пирът на Фортуна предстои, а Смъртта трябва да бъде освободена, ако искате да оцелеете в битката, която се задава. Не ме проваляйте!

Образът на Юнона потрепери и тя изчезна. Пърси погледна към Хейзъл и Франк, очаквайки някакво обяснение, но те изглеждаха не по-малко объркани от него. Франк носеше в ръцете си нещо, което Пърси не бе забелязал преди — две малки глинени манерки, по една във всяка ръка. Пърси нямаше идея откъде ги е взел, но видя как ги пуска в джоба си и ги поглежда, сякаш за да му каже: „После ще говорим за това“.

Тогава момичето с пурпурното наметало пристъпи напред. Докато оглеждаше внимателно Пърси, той изпита чувството, че тя си търси извинение, за да го промуши с кинжала си.

— Така — каза тя с леден глас, — син на Нептун, който идва с благословията на Юнона.

— Виж — каза той, — паметта ми е малко мътна в момента. Даже никаква я няма. Познаваме ли се?

Момичето се поколеба.

— Аз съм Рейна, претор на дванайсетия легион . И не, не се познаваме.

Пърси веднага разбра, че го лъже. Четеше го в очите й. Но разбра, че ако възрази тук, пред войниците й, тя ще се разгневи.

— Хейзъл — каза Рейна, — отведи го вътре. Искам да го разпитам в принципията . След това ще го отведем при Октавиан. Бих искала да се консултирам с авгурите , преди да решим какво да правим с него.

— Какво имаш предвид? — попита Пърси. — Какво има да решавате?

Ръката на Рейна стисна кинжала. Очевидно не бе свикнала да се обяснява за заповедите си.

— Преди да приемем някой в лагера, трябва да го разпитаме и да се допитаме до авгурите. Юнона каза, че съдбата ти е в наши ръце. Трябва да знаем дали богинята ни е довела нов легионер … — Рейна погледна Пърси така, сякаш това е много малко вероятно. — Или — добави с обнадежден тон — враг, който да убием.

Пърси не се боеше от духове, което бе чудесно, тъй като половината от жителите на лагера бяха мъртви.

Сияйни алени воини стояха пред оръжейната, точейки безплътни мечове. Други се бяха събрали пред казармите, а духът на малко момченце гонеше призрачно куче по улицата. Пред конюшните голям блестящ човек с вълча глава пазеше стадо… еднорози?

Никой от лагерниците не обръщаше голямо внимание на духовете, затова пък призраците се заковаха на място и проследиха с очи групата, съставена от Рейна (която вървеше най-отпред), Пърси и Хейзъл и Франк (застанали от двете му страни), когато тя премина покрай тях. Някои от духовете изглеждаха ядосани. Малкото момче извика нещо като: „Грегус!“ и стана невидимо.

На Пърси му се прииска да последва примера му. След като бе прекарал цели седмици съвсем сам, цялото това внимание започваше да го изнервя. Той остана между Хейзъл и Франк и се опита да изглежда незабележим.

— Привиждат ли ми се разни неща? — попита той. — Или тук наистина има…

— Духове? — обърна се към него Хейзъл. Очите й бяха смайващи — с цвета на четиринайсеткаратово злато. — Това са лари , божества на дома.

— Божества на дома — повтори Пърси. — Предполагам, че са по-нисши от истинските богове, но по-висши от боговете на наема?

— Те са духовете на предците — обясни Франк. Беше свалил шлема си, разкривайки почти бебешко лице, което никак не си пасваше нито с войнишката му прическа, нито с яката му фигура. Приличаше на бебе, което е взело анаболи и е влязло в морската пехота. — Ларите са покровители — продължи той. — Като цяло са безобидни, но никога не съм ги виждал толкова нервни.

— Зяпат ме — каза Пърси, — а онова момче ме нарече Грегус. Името ми не е Грег.

— Нарече те „ грекус “ — поправи го Хейзъл, — като постоиш малко, ще започнеш да разбираш латински. Полубоговете го разбират по рождение. „Грекус“ означава грък.