Рик Риърдън: Синът на Нептун

Той се препъна на няколко пъти, докато тичаха към реката. Франк и Хейзъл го придържаха изправен.

Най-сетне стигнаха водите й. Пърси спря да си поеме дъх. Течението бе бързо, но реката не изглеждаше дълбока.

Портите на укреплението бяха на един хвърлей камък.

— Хайде, Хейзъл — каза Франк, докато зареждаше две стрели едновременно, — придружи Пърси, за да не го застреля охраната. Мой ред е да задържа гадините.

Хейзъл кимна и влезе в потока.

Пърси понечи да я последва, но нещо го спря. По принцип обожаваше водата, но тази река… изглеждаше могъща и не съвсем дружелюбна.

— Малък Тибър — каза Юна със съчувствие. — Водите му текат с мощта на стария Тибър — имперската река, край която е възникнал Рим. Това е последният ти шанс да се върнеш назад, момче. Ако продължиш, течението ще измие знака на Ахил от теб. Той е гръцки знак и с него не можеш да останеш на римска територия.

Пърси бе прекалено изморен, за да схване какво точно му казва старицата, но разбра основното.

— Ако продължа напред, вече няма да съм неуязвим, така ли?

Юна се усмихна.

— Точно така. Какво ще избереш сега, момчето ми? Безопасност или бъдеще на болка и несигурност?

Зад него горгоните излетяха от тунела, виейки страховито. Франк пусна стрелите си към тях.

От средата на реката Хейзъл извика:

— Хайде, Пърси, давай!

От наблюдателниците се чуха рогове. Пазачите завикаха нещо и насочиха арбалетите си към горгоните.

Тогава Пърси се сети за Анабет и продължи напред. Водите на реката бяха леденостудени, а течението — много по-мощно, отколкото бе очаквал. Но това не го притесни. Усети прилив на сила в крайниците си, а сетивата му се изостриха, сякаш бе пил кафе. Достигна другия край на брега и остави старицата на земята тъкмо когато вратите на лагера се отвориха. Десетки въоръжени деца се изсипаха от тях, а Хейзъл се усмихна облекчено.

В следващия миг обаче забеляза нещо зад Пърси и изражението й се смени с такова на смъртен ужас.

— Франк!

Франк бе прекосил реката наполовина, когато горгоните го заловиха. Те се спуснаха от небето и го хванаха за ръцете. Той извика от болка, когато мощните им нокти се забиха в кожата му.

Пазачите също извикаха, но Пърси знаеше, че те не могат да помогнат. Нямаше как да стрелят, тъй като можеха да убият Франк. Другите хлапета, изскочили от лагера, наизвадиха мечовете си и се втурнаха към реката.

Но беше твърде късно. Имаше само един начин Франк да бъде спасен.

Пърси протегна ръце. Усети странно чувство в стомаха си, а после Тибър се покори на волята му. От двете страни на Франк се образуваха огромни водовъртежи, а после от водата изригнаха гигантски ръце, които имитираха движенията на Пърси. Те сграбчиха горгоните и чудовищата изпуснаха Франк изненадани.

Водните длани се свиха с все сила.

Пърси чу как другите деца викат и отстъпват назад, но остана съсредоточен върху задачата си. Стисна юмруци така, сякаш мачка нещо, и огромните ръце се прибраха в реката. Чудовищата удариха дъното и станаха на прах. Есенцията им се пръсна из водата като отровен облак, опитвайки да се събере, но реката я раздели. Скоро следите от горгоните изчезнаха, понесени от течението. Водовъртежите също ги нямаше — водите на реката се бяха успокоили.

Пърси стоеше на брега. Дрехите и кожата му димяха така, сякаш излизаше от басейн, пълен с киселина. Чувстваше се уязвим, оголен, раним.

В средата на реката Франк се обърна към него. Изглеждаше объркан, но иначе невредим. Хейзъл се доближи до него и му помогна да излезе на брега.

Чак тогава Пърси осъзна колко са притихнали останалите деца. Всички го наблюдаваха. И единствено старата Юна изглеждаше спокойна.

— Ах, какво приятно пътуване — каза тя. — Благодаря ти, Пърси Джаксън, за това, че ме доведе в лагер „Юпитер“.

Едно от момичетата като че ли се задави.

— Пърси… Джаксън?

Явно бе чувала името му. Пърси се съсредоточи и погледна към нея с надежда да види познато лице.

Тя беше водач — това бе очевидно. Пурпурна роба се спускаше царствено над доспехите й. Нагръдникът й бе украсен с медали. Беше на възрастта на Пърси. Имаше пронизващи тъмни очи и дълга черна коса. Пърси не я познаваше, но момичето го гледаше така, сякаш той е нещо, изскочило от най-лошите й кошмари.

Юна се засмя доволно.

— Да, точно така. Вие двамата имате какво да си кажете, сигурна съм!

И после, сякаш за да докаже, че странните събития за деня не са свършили, тя заблестя и промени вида си. Порасна и се превърна в сияйна богиня със синя рокля, висока над два метра. Наметката на раменете й напомняща козя кожа. Лицето й бе строго и величествено, а в ръцете си държеше жезъл, завършващ с цвят на лотос.