Рик Риърдън - Изчезналият герой

Пайпър го сръчка в ребрата.

— Джейсън…

— Ъъ, добре — не я чу той — всъщност, Ваше Величество… — Той посочи с пръст клетката на първия етаж. — Там има един наш приятел, Глийсън Хедж. За сатира говоря. Може ли да ни го върнете?

— Разбира се! — съгласи се незабавно принцесата. — С радост бих ви развела из моя магазин. Но първо може ли да ми кажете имената си?

Джейсън се поколеба. Това не звучеше като добра идея. Някакъв спомен се опита да се прокрадне в съзнанието му — нещо, за което Хера го бе предупредила.

Но бе неясно, толкова неясно…

А от друга страна, Нейно Величество изглеждаше готова да им помогне. Ако можеха да вземат това, което искат, без битка, щеше да е по-добре. Освен това тази дама не изглеждаше враждебно настроена.

Пайпър понечи да каже:

— Джейсън, не бих…

— Това е Пайпър — каза тъпо той, — това е Лио. А аз съм Джейсън.

Принцесата го погледна и за миг лицето й заблестя с такава ярост, че Джейсън видя черепа под плътта й. Той усети как разумът му се замъглява все повече и повече. Знаеше, че нещо не е наред…

Но после мигът премина и Нейно Величество отново бе добре облечена изискана жена с топла усмивка и още по-топъл глас.

— Джейсън. Какво интересно име — каза тя, все така усмихната, макар очите й да бяха студени като чикагския вятър навън. — Мисля, че за теб ще измислим специална оферта. Хайде, деца. Хайде на пазар!

На Пайпър й се искаше да побегне към асансьора. Другият вариант бе да нападне странната принцеса още сега, тъй като бе сигурна, че им предстои битка. Начинът, по който лицето на жената бе блеснало, когато чу името на Джейсън, бе достатъчно лош. Сега Нейно Величество се усмихваше все едно нищо не е станало, а Джейсън и Лио не намираха случващото се за странно.

Принцесата посочи гишето с козметиката.

— Да започнем с отварите?

— Яко — каза Джейсън.

— Момчета — намеси се Пайпър, — тук сме, за да хванем духовете на бурята и да освободим тренер Хедж. Ако тази принцеса наистина е наш приятел…

— Аз съм нещо повече от приятел, миличка — каза Нейно Величество, — аз съм търговец.

Диамантите, които носеше, проблеснаха, а очите й светнаха като на змия — студени и тъмни.

— Не се безпокой. Ще стигнем и до първия етаж.

Лио кимна нетърпеливо.

— Ами да, супер! Това звучи чудесно. Нали, Пайпър?

Пайпър го погледна с най-лошия си поглед, за да му каже: „Не, не звучи чудесно!“.

— Разбира се, че е чудесно — Нейно Величество прегърна Лио и Джейсън през раменете и ги насочи към козметиката. — Да вървим, момчета.

Пайпър нямаше друг избор, освен да ги последва. Тя мразеше универсалните магазини — най-вече защото я бяха хващали да краде оттам. Е, не точно да краде и не я бяха точно хващали, но… Бе уговаряла търговци да й подаряват компютри, ботуши, златен пръстен, а веднъж дори и сенокосачка, макар да нямаше представа за какво й е такава. Никога не задържаше нещата. Правеше го, за да привлече вниманието на баща си. Обикновено придумваше съседа да занесе нещата обратно до магазините, но дотогава търговците идваха на себе си и викаха полицията, която в крайна сметка я хващаше.

Така или иначе, не се радваше отново да се озове на такова място — особено ако то е собственост на луда принцеса, светеща в тъмното.

— А тук — каза жената — е най-добрата колекция от вълшебни смеси в целия свят.

Гишето бе пълно с бълбукащи стъкленици и пушещи мускали, поставени върху трикраки масички. По щандовете имаше наредени кристални шишенца, някои от които бяха оформени като лебеди или мечета. Течностите в тях бяха с най-различни цветове, от млечнобели до такива на петна. А миризмите — ах! Някои бяха приятни и напомняха на току-що приготвени домашни сладки или на рози, но сред тях се прокрадваха и миризмите на изгоряла гума, скункс и съблекалня.

Принцесата застана до една кървавочервена стъкленица — обикновена колба с коркова тапа.

— Тази може да излекува всяка болест.

— Дори рак? — попита Лио. — Проказа? Гъбички?

— Всяка болест, мило момче. А тази — тя посочи към оформен като лебед контейнер със синя течност — носи болезнена смърт.

— Страхотно — каза Джейсън. Звучеше сънен и замаян.

— Джейсън — каза Пайпър, — имаме работа. Забрави ли?

Тя се опита да вложи сила в думите си, да го извади от транса с очарователната магия на думите си, но гласът й прозвуча треперливо дори за самата нея. Принцесата я плашеше прекалено много, караше я да се чувства неуверена също както бе станало в хижата на Афродита, когато се бе изправила срещу Дрю.