Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Естествено — отвърна Джейсън.

— Разбира се — додаде Лио.

— Отлично — каза принцесата. — Ще имате нужда от цялата помощ на света, за да стигнете до залива.

Ръката на Пайпър се премести върху кинжала. Спомни си съня на върха на планината — сцената, която Енкелад й бе показал, мястото, което знаеше, че след два дни трябва да предаде приятелите си.

— Залива? — попита Пайпър. — Какъв залив?

Принцесата се усмихна.

— Заливът, край който ще умрат. Нали така?

Сетне ги поведе към ескалаторите. Джейсън и Лио нямаха търпение да разгледат магазина.

Пайпър спря принцесата, докато Джейсън и Лио разглеждаха живите палта.

— Искате да пазаруват, докато умрат, нали? — попита Пайпър.

— Хмм… — Принцесата избърса прахта от няколко изложени меча. — Аз съм пророчица, миличка. Знам малката ти тайна. Но на теб не ти се говори за това, нали? Остави момчетата на мира. Виж само колко се забавляват!

Лио се засмя, докато пробваше шапка, направена от омагьосана миеща мечка. Ивичестата опашка и крачетата й трескаво се махаха във въздуха, докато Лио ходеше. В това време Джейсън оглеждаше спортното облекло.

Момчета да пазаруват дрехи? От това по-ясен знак, че са омагьосани…

Пайпър погледна към принцесата.

— Коя сте вие?

— Казах ти вече, миличка. Аз съм принцесата на Колхида.

— Къде е Колхида?

Изражението на принцесата стана някак тъжно.

— Къде беше Колхида, имаш предвид. Баща ми владееше далечните брегове на Черно море — толкова далеч на изток, че корабите на гърците едвам ни стигаха. Но Колхида вече не съществува. Няма я от хилядолетия.

— Хилядолетия? — попита Пайпър. Принцесата изглеждаше на не повече от петдесет години, но в сърцето на Пайпър се загнезди лошо предчувствие за нещо, което Борей бе казал в Квебек.

— На колко години сте?

Принцесата се засмя.

— Една дама не бива да задава или отговаря на такъв въпрос. Нека само кажем, че… имигрирането в страната ми отне доста време. Но накрая моята покровителка успя да ме вкара вътре. Тя направи всичко това възможно. — Принцесата посочи с ръка магазина си.

Пайпър усети метален вкус в устата си.

— Твоята покровителка…

— О, да. Тя обаче не пуска всички. Само тези, които имат специални умения като мен. И държи на това входът да е през подземията, така че… хмм… да следи клиентелата ми. От време на време ме моли за някоя услуга. Да ти кажа, имайки предвид факта, че получих нов живот, това е най-добрата сделка, която съм правила от векове насам.

Трябва да бягаме — помисли си Пайпър. Трябваше да се измъкнат оттук.

Но още преди тя да изрази опасенията си, Джейсън извика:

— Я вижте какво намерих!

От една купчина дрехи втора употреба момчето извади червена тениска, досущ като тази, която той самият бе носил по време на училищното пътуване, като се изключеше това, че изглеждаше разкъсана от тигри.

Джейсън се намръщи.

— Защо това ми изглежда познато?

— Джейсън, тази тениска е като твоята — каза Пайпър, — а сега наистина трябва да се махаме.

Но не бе сигурна дали той изобщо може да я чуе, докато бе под влиянието на принцесата.

— Глупости — намеси се жената, — момчетата изобщо не са свършили. И да, миличък, тези ризи са популярни. Дадоха ми ги предишни клиенти. Тази, която си взел, определено ти отива.

Лио пък намери оранжева тениска на лагера на нечистокръвните с дупка по средата, сякаш оттам бе минало копие. До нея имаше бронзов нагръдник, прояден от ръжда — може би от киселина, — а също и разкъсана римска тога, оцапана с нещо, което подозрително напомняше засъхнала кръв.

— Ваше Величество — каза Пайпър, мъчейки се да контролира нервите си, — защо не разкажете на момчетата как сте предали семейството си? Убедена съм, че ще харесат тази история.

Думите й нямаха ефект върху принцесата, но момчетата се обърнаха, внезапно заинтригувани.

— Още истории? — попита въодушевено Лио.

— Това звучи яко! — съгласи се Джейсън.

Принцесата погледна Пайпър, подразнена.

— Ох — въздъхна тя, — хората правят чудни неща заради любовта, Пайпър. Самата ти добре знаеш това. Влюбих се в онова момче всъщност, защото твоята майка, Афродита, ми направи магия. Ако не беше тя… но пък човек не може да се сърди на една богиня, нали? — Тонът на принцесата бе красноречив: „Мога обаче да си го изкарам на теб“.

— Но онзи герой ви отведе от Колхида — спомни си Пайпър, — нали така, Ваше Величество? Той се ожени за Вас точно както обеща.