Рик Риърдън - Изчезналият герой

Взеха ескалатора надолу към основата на фонтана. За пръв път Пайпър забеляза два огромни бронзови слънчеви часовника, всеки от които с размера на трамплин. Единият бе разположени от северната, а другият — от южната страна на фонтана, вкопани в мраморния под. Огромните кафези стояха от източната и западната страна, а в най-далечния бяха духовете на бурята, натъпкани толкова плътно един до друг, че се въртяха като свръхконцентрирано торнадо. Пайпър не бе сигурна колко от тях са затворени в кафеза, но бяха десетки.

— Хей — извика Лио, — тренер Хедж изглежда добре!

Затичаха се към най-близкия кафез. Старият сатир бе сякаш вкаменен в мига, в който го бяха всмукали в небето над Големия каньон. Беше замръзнал, викайки, надигнал тоягата над главата си, сякаш нареждаше на класа да направи петдесет лицеви опори. Къдравата му коса стърчеше в различни посоки. Ако Пайпър се концентрираше върху определени детайли — яркооранжевото поло, козята брадичка, свирката на врата му, — можеше да си го представи като обикновен учител по физическо. От друга страна, рогцата на главата му и косматите кози крака с копита бяха трудни за пренебрегване.

— Да — каза принцесата, — винаги пазя стоката си в добро състояние. Сега можем да се разберем за цената, която искам за духовете и сатира. Продавам ги само в комплект. Ако се разберем, може да добавя към него и стъкленицата с лековита отвара и да си вървите с мир.

Тя погледна Пайпър лукаво.

— Така ще бъде по-добре, отколкото да се караме, нали, миличка?

Не й вярвай — предупреди я глас в главата й. Ако Пайпър бе права в предположението си коя всъщност е тази дама, мирът не беше опция. Сделката не бе възможна.

Всичко това беше номер. Но приятелите й я гледаха, кимаха възторжено и оформяха с устни: „Кажи да“. А Пайпър имаше нужда от повече време, за да помисли.

— Можем да преговаряме — каза накрая момичето.

— Супер — съгласи се Лио. — Казвай цената.

— Лио! — скастри го Пайпър.

Принцесата се изкикоти.

— Да кажа цената може би не е най-добрата стратегия за пазарене, момчето ми, но поне знаеш кога нещо е ценно. А свободата наистина е такава. Значи, ако искаш да пусна този сатир, който нападна духовете ми…

— Които нападнаха нас — прекъсна я Пайпър.

Нейно Величество сви рамене.

— Както казах, моята покровителка от време на време ми иска услуги. Да пратя духовете на бурята подир вас, за да ви отвлекат, бе една от тях. Нямаше нищо лично, уверявам те. А и в крайна сметка вие дойдохте тук и сами! Така или иначе, вие искате да пусна сатира и да ви дам своите духове, които между другото са изключително ценни служители, — за да ги предадете на тиранина Еол. Това не ми звучи честно. Цената ще е височка.

Пайпър видя, че приятелите й са готови да предложат и да обещаят всичко. Преди да могат да отговорят, тя използва последния си коз.

— Ти си Медея — каза тя на принцесата, — ти помогна на Язон да открадне Златното руно. Ти си един от най-отвратителните образи в гръцката митология. Джейсън, Лио, не й вярвайте.

Пайпър вложи цялата сила, на която бе способна, в тези думи. Бе напълно искрена и това имаше някакъв ефект. Джейсън отстъпи от магьосницата.

Лио се почеса и се огледа, все едно се събуждаше от сън.

— Какво правехме?

— Момчета! — Принцесата разпери ръце дружелюбно. Диамантените и бижута блеснаха, а лакираните й нокти се извиха като окървавените лапи на звяр — вярно е, аз съм Медея. Но истината е, че съм останала неразбрана. Пайпър, миличка, ти нямаш идея какво бе за нас, жените, в онези времена. Нямахме никакви права, често дори не можехме да изберем сами съпрузите си. Но аз бях различна. Бях независима и избрах да стана магьосница. Нима това е лошо? Споразумях се с Язон — в замяна на любовта му щях да му помогна да открадне руното. Това беше честна сделка. И той стана прочут герой! Без мен щеше да умре никому неизвестен по бреговете на Колхида.

Джейсън изсумтя.

— Но тогава ти наистина си умряла преди три хиляди години. И си дошла от отвъдното?

— Смъртта вече няма власт над мен, млади полубоже — прошепна Медея. — Благодарение на моята покровителка съм тук от плът и кръв.

— Значи си се преродила — премигна Лио — като чудовище?

Медея разпери пръсти, а ноктите й задимяха като нагорещена ютия, полята с вода.

— Вие изобщо си нямате идея какво всъщност става, нали, милички? Нещата не се изчерпват с едно просто пробуждане на чудовищата от Тартара. Покровителката ми знае, че гигантите и демоните не са най-силните й слуги. Аз съм смъртна. Аз се уча от грешките си. И сега, веднъж върнала се към живота, няма да бъда измамена отново. Ето моята цена…