Рик Риърдън - Изчезналият герой

Погледът на принцесата почти накара Пайпър да се извини, но тя все пак не отстъпи.

— Първоначално да — призна Нейно Величество. — Изглеждаше сякаш той ще спази обещанието си. Но дори след като му помогнах да открадне съкровището на татко, той пак се нуждаеше от помощта ми. Докато бягахме, флотата на брат ми тръгна подире ни. Бойните му кораби ни изпревариха. Щеше да ни унищожи, но аз убедих брат ми да дойде на борда на нашия кораб, за да преговаряме. Той ми се довери.

— И вие го убихте. Убихте собствения си брат — довърши Пайпър. Тя си спомни ужасяващата история, както и името — ужасното име, започващо с буквата М.

— Какво? — размърда се Джейсън, за миг почти дошъл на себе си. — Убила е собствения си…

— Не — излая принцесата, — тези истории са лъжи. Новият ми съпруг уби брат ми заедно със своите копои, макар че нямаше да се справят без мен. Хвърлиха тялото му в морето и флотата трябваше да спре и да го намери, за да го погребат с подобаваща почит. Това ни позволи да се измъкнем. Направих всичко това за любимия си. За него. И той го забрави. Той ме предаде.

Джейсън все още изглеждаше притеснен.

— Какво е направил?

Принцесата вдигна разкъсаната тога пред гърдите на Джейсън, сякаш преценяваше дали да го убие, или не.

— Не знаеш ли историята, момко? А би трябвало. Все пак носиш неговото име.

— Язон — каза Пайпър, — но тогава вие… трябва да сте мъртва!

Принцесата се усмихна.

— Както вече казах — нова страна, нов живот. Не съм безгрешна, признавам. Предадох народа си. Нарекоха ме предателка, лъжкиня, крадла и убийца. Но направих всичко от любов.

Тя се обърна към момчетата и ги погледна жално, пърхайки с клепки. Пайпър усети как магията ги залива, по-силна отвсякога.

— Не бихте ли направили и вие всичко от любов, милички?

— Естествено — каза Джейсън.

— Разбира се — отговори Лио.

— Момчета! — Пайпър безпомощно скръцна със зъби. — Не виждате ли коя е? Не се ли…

— Аз казвам да продължим — спокойно я прекъсна принцесата. — Доколкото си спомням, искахте да разберете колко струват духовете на бурята и сатира.

Лио обаче се разсея от уредите на втория етаж.

— Стига бе — извика той, — това да не е пещ за оръжия?

Преди Пайпър да може да го спре, той скочи от ескалатора и се затича към голяма овална фурна, която приличаше на изключително мощно барбекю.

Когато го настигнаха, принцесата каза:

— Имаш вкус. Това е Н-2000, пещ, направена от самия Хефест. Развива достатъчно висока температура, за да стопи божествен бронз и дори имперско злато.

Джейсън потръпна, сякаш е чул нещо познато.

— Имперско злато?

Принцесата кимна.

— Да, миличък. Като оръжието, което тъй хитроумно си скрил в джоба си. За да се изкове правилно, имперското злато трябва да бъде осветено в храма на Юпитер на хълма Капитолия в Рим. Много мощен и рядък метал, но — досущ като римските императори — избухлив. Постарай се никога да не чупиш острието си. — Тя се усмихна мило. — Рим, разбира се, е от времената след моето, но аз подочух това-онова. А сега да ви покажа един от най-скъпите си предмети — златния трон. Хефест го изкова, за да накаже майка си, Хера. Седни в него и ще бъдеш хванат в капан.

Лио очевидно прие това като заповед и тръгна към трона като в транс.

— Лио, недей! — предупреди го Пайпър.

Той премигна.

— Колко искаш за двете?

— За трона — пет велики подвига. За пещта — седем години служба. А само срещу малко от силата ти… — Тя поведе Лио към секцията с уредите, като му казваше цената за различни предмети.

Пайпър не искаше да го оставя сам с нея, но трябваше да се опита да събуди Джейсън. Тя го дръпна настрана и му удари шамар.

— Ау — промърмори той сънено, — това пък за какво беше?

— Събуди се! — изсъска Пайпър.

— Какво имаш предвид?

— Тя те е омаяла с гласа си. Не го ли усещаш?

Той се намръщи.

— Изглежда готина.

— Не е готина! Дори не трябва да е жива! Тя е жената на Язон, героя, на когото си кръстен, и е живяла преди три хиляди години. Спомни си думите на Борей, че душите вече не са приковани в царството на Хадес! Не само чудовищата се съживяват. Тя се е върнала от отвъдното!

Джейсън поклати колебливо глава.

— Но тя не е призрак…

— Не, тя е нещо по-лошо! Тя…

— Деца? — принцесата се върна, а Лио я следваше като кученце. — Ако нямате нищо против, да видим това, за което дойдохте. Това беше, нали?

Пайпър едвам сподави вика си. Изкушаваше се да извади кинжала си и да се изправи срещу вещицата сама, но не смяташе, че има шанс. В магазина Нейно Величество бе на своя територия, а приятелите й бяха омагьосани. Пайпър дори не бе сигурна, че ще й помогнат в битка. Трябваше да измисли нещо по-добро.