Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Да, миличка — потвърди опасенията й Медея, — секретарката на татко ти. Лесна за манипулиране. Има подреден ум за смъртна, но много посредствен.

— Благодаря ви, мадам — отговори Джейн.

— За нищо — усмихна се Медея. — Просто исках да те поздравя, Джейн. Да убедиш господин Маклийн да напусне града така бързо, да вземе самолета до Оукланд, без да предупреди медиите или полицията — отлична работа! Никой не знае къде е. Да му кажеш, че животът на дъщеря му зависи от това — това вече бе хитро.

— Да — съгласи се Джейн с безжизнен тон, сякаш говореше насън. — Беше лесно да го убедя, щом повярва, че Пайпър е в опасност.

Пайпър погледна към кинжала си. Острието потръпна в ръката й. Не можеше да го използва по-добре от Хубавата Елена, но видя отражението си. Беше обикновено момиче. Без никакъв шанс за победа.

— Имам нови заповеди за теб, Джейн — каза Медея. — Ако момичето ме слуша, за господин Маклийн ще настъпи моментът да се прибере у дома. Може ли да скалъпиш някаква история за отсъствието му за всеки случай? О, и… миличка, намери му психиатрична клиника. Бедният човечец ще има нужда от такава.

— Да, мадам. Живея, за да ви служа.

Образът изчезна и Медея се обърна към Пайпър.

— Виждаш ли?

— Ти си примамила татко в капан — промълви Пайпър, — ти си помогнала на гиганта…

— Стига, миличка. Ще получиш инфаркт. Подготвях отмъщението си години наред — много преди да ме върнат към живота. Както вече казах, аз съм пророчица. Мога да предвиждам бъдещето не по-зле от вашия малък оракул. Преди години, когато все още страдах в Полята на Мъченията, получих видение за седемте героя от така нареченото велико пророчество. Видях твоя приятел Лио там и се досетих, че един ден той ще бъде неприятен враг. Подшушнах това на моята покровителка и тя успя да се поразбуди… дотолкова, че да го посети.

— Майката на Лио — пое си дъх Пайпър. — Лио, чуваш ли? Тя е уредила смъртта на майка ти!

— Аха — изпъшка замаян Лио. Сетне погледна чука си намръщен. — Значи просто трябва да нападна Джейсън? Така ли? И няма риск?

— Никакъв — обеща му Медея. — Джейсън, удари го с всичка сила. Покажи, че си достоен да носиш името на моя съпруг.

— Не! — заповяда им Пайпър и направи последния си ход. — Джейсън, Лио, тя ви мами. Свалете оръжията.

Магьосницата вдигна очи нагоре.

— Хайде, момиче. Ти не си ми равна. Та аз съм обучена от леля си, безсмъртната Цирцея. Мога да подлудявам мъжете или да ги лекувам само с гласа си. Какъв шанс имат тези жалки геройчета пред мен? Хайде, момчета! Избийте се! Избийте се сега!

— Джейсън, Лио, чуйте ме — Пайпър вложи в гласа си цялата емоция, на която бе способна. От години се бе мъчила да крие слабостите си, но сега разкри всичко: страха си, отчаянието си, гнева си. Знаеше, че с това подписва смъртната присъда на баща си, но не можеше да остави приятелите си да се убият един друг. — Медея ви очарова с гласа си. Това е нейната магия. Вие сте най-добри приятели. Никога не бихте се наранили. Бийте се, но не един с друг! Бийте се с нея!

Те се поколебаха.

Пайпър почувства как магията се разваля.

Джейсън премигна.

— Лио… аз щях… да те промуша?!

— Мама, нещо за мама… — Лио се намръщи, след което се обърна към Медея. — Ти работиш за дамата от прах. Ти си я изпратила в магазина — той вдигна ръка. — Този чук е за теб, госпожо.

Медея изръмжа като звяр.

— Значи ще стане по трудния начин.

Тя натисна част от мозайката на пода и сградата се разлюля. Джейсън замахна с меча си към Медея, но тя се превърна в пушек и се появи в основата на ескалатора.

— Бавен си, геройче — изсмя се тя, — но можеш да изкараш яда си на домашните ми любимци!

Преди Джейсън да успее да тръгне срещу нея, слънчевите часовници от двата края на фонтана се отвориха. От тях изпълзяха два крилати златни дракона, всеки от които с размера на вагонетка. Не бяха гигантски като Фестус.

Но бяха достатъчно големи.

— Ето за какво били кошарите — каза Лио мрачно.

Драконите разпериха криле и започнаха да съскат. Пайпър усети зноя, който се излъчваше от блестящите им люспи. Единият я погледна с блестящи оранжеви очи.

— Не ги гледайте в очите! — предупреди Джейсън. — Иначе ще ви парализират.

— Вярно е! — Медея спокойно се изкачваше с ескалатора, облегната на плъзгащите се перила, докато наблюдаваше ставащото. — Миличките са с мен от доста време. Това са слънчеви дракони — подарък от моя дядо, Хелиос. Когато избягах от Коринт, те теглеха колесницата ми. А сега ще ви убият. Как се повтаря историята само…