Рик Риърдън - Изчезналият герой

Той криволичеше безкрайно и Джейсън не знаеше какво да очаква в края му — тъмница, лабораторията на луд учен или може би огромно езеро, в което се излива съдържанията на всички тоалетни, оформяйки зло клозетно лице, гълтащо целия свят.

За щастие вместо това намериха метални врати на асансьор, върху всяка от които бе изписана буквата Мв курсив. До асансьора имаше упътване също като в супермаркет.

— М като „Мейсис“ 21 21 Известна верига магазини в САЩ. — Бел.пр. ? — попита Пайпър. — Чух, че имали клон в Чикаго.

— Или като „Монокъл Моторс“ — предположи Лио. — Хора, вижте упътването. Безумно е.

Канализацията — Паркинг, кошари, главен вход

Етаж 1 — Мебели, кафене

Етаж 2 — Мода за жени и вълшебни предмети

Етаж 3 — Мода за мъже, оръжейна

Етаж 4 — Козметика, отвари, отрови и други

— Кошари за кого? — попита Пайпър. — И що за магазин е с главен вход откъм канализацията?

— Кой нормален магазин продава отрови? — додаде Лио. — И какво има предвид под „други“? Бельо?

Джейсън си пое дълбоко въздух.

— „Съмняваш ли се в нещо, започни от върха му.“ 22 22 Римска сентенция. — Бел.пр.

Вратите се отвориха на четвъртия етаж и в асансьора нахлу ароматът на парфюм.

Джейсън пристъпи навън, извадил меча си.

— Хора — каза той, — трябва да видите това.

Пайпър дойде до него и си пое дълбоко въздух.

— Това не е „Мейсис“!

Супермаркетът приличаше на вътрешността на калейдоскоп. Целият таван бе от стъклена мозайка, изобразяваща астрологични знаци и огромно слънце. Дневната светлина, процеждаща се през него, грееше в хиляда различни цвята. Горните етажи опасваха балкони около огромно преддверие, така че виждаха всичко до най-долния етаж. Златни перила блестяха толкова ярко, че бе трудно да ги гледа човек.

Освен шарения таван и асансьора, Джейсън не видя други прозорци или врати, но между етажите имаше два стъклени ескалатора. Подът бе нашарен с ориенталски мотиви, а изложените стоки бяха изключително странни. Имаше както нормални неща като ризи и маратонки, така и манекени, облечени в брони, легла с пирони и кожени палта, които се движеха като живи.

Лио пристъпи към перилата и погледна надолу.

— Я вижте това!

В средата на преддверието фонтан пръскаше вода на метри във въздуха, сменяйки цвета си от червен на жълт и син. Басейнът блестеше от златните монети по дъното, а от двете му страни имаше кафези, направени като за гигантски канарчета.

В единия от тях се вихреше миниатюрен ураган и проблясваха мълнии. Някой бе пленил духовете на бурята и клетката трепереше, докато те се мъчеха да се измъкнат от нея. В другия имаше замръзнал като статуя нисък як сатир, който държеше дървена тояга.

— Тренера Хедж! — каза Пайпър. — Трябва да го измъкнем оттам.

И тогава долетя глас.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Тримата подскочиха.

Пред тях се бе появила жена. Тя носеше елегантна черна рокля и бижута с диаманти. Приличаше на бивш фотомодел. Беше на около петдесет може би, макар за Джейсън да бе трудно да прецени точната й възраст. Дългата й черна коса се спускаше над едното рамо, а лицето й бе изумително красиво като на звезда — слабо, с остри черти и студено, не съвсем човешко. Дългият й червен маникюр му напомни за ноктите на граблива птица.

Тя се усмихна.

— Толкова се радвам да видя нови клиенти. Как мога да ви помогна?

Лио погледна към Джейсън, сякаш за да му каже: „Ти си на ход“.

— Ъъ — започна Джейсън, — този магазин ваш ли е?

Жената кимна.

— Открих го изоставен, знаете ли. В наши дни това се случва често. Предполагам, заради ктениската. Така или иначе, реших, че мястото е идеално. Обичам да колекционирам ценни предмети и да помагам на хората срещу прилична цена. И така направих… как да се изразя… първата си инвестиция в тази страна.

Тя говореше с приятен акцент, но Джейсън не можеше да разбере откъде е. Във всеки случай бе приятелски настроена. Той се отпусна. Гласът й бе топъл и екзотичен. Джейсън искаше да го слуша.

— Значи отскоро сте в страната? — попита той.

— Да… отскоро — съгласи се жената. — Аз съм принцесата на Колхида. Приятелите ми ме наричат Ваше Величество. Кажете сега, какво търсите?

Джейсън бе чувал как богати чужденци си купуват американски магазини. Е, може би не всички продаваха отрови, живи палта, духове на бурята или сатири, но… с такъв хубав глас нямаше начин принцесата на Колхида да е лош човек.