Рик Риърдън - Изчезналият герой

Може и да беше съвпадение, но това приличаше на високотехнологична версия на порутения басейн от сънищата му — особено с монолитите в двата края. Докато Джейсън го наблюдаваше, образът на екрана се смени с лицето на спяща жена.

— Лио — започна нервно той.

— Виждам я — отвърна Лио, — не ми харесва, но я виждам.

В същия миг екраните потъмняха. Вентите се събраха в един голям облак и се спуснаха към фонтана, като извисиха водната струя почти до размера на монолитите. Сетне се вмъкнаха в центъра, извадиха една запушалка и изчезнаха под земята.

— Но те се спуснаха по водосточната тръба! — каза Пайпър. — Как се предполага, че трябва да ги последваме?

— Може би не трябва — отговори Лио. — Този фонтан не ме изпълва с хубави предчувствия. Не трябваше ли да се пазим от земята?

Джейсън бе на същото мнение, но знаеше, че трябва да последват вентите. Това бе единственият им шанс да продължат напред. Трябваше да открият Хера, а до слънцестоенето оставаха само два дни.

— Свали ни в онзи парк — предложи той. — Ще продължим пеш.

Фестус се приземи на открита местност край езерото. Имаше табели с името на мястото — „Гранд Парк“. Джейсън предположи, че през лятото то сигурно бе приятно, но сега приличаше на ледена пустош. Огромните метални лапи на дракона просъскаха, когато докоснаха земята. Фестус плесна нещастно с криле и избълва струя пламък в небето, но наоколо нямаше никой, който да види това. Вятърът, идващ от езерото, бе леденостуден. Всички нормални хора си бяха вкъщи. Очите на Джейсън го заболяха и той едвам виждаше.

Щом слязоха на земята, драконът Фестус потропа с крака. Едно от рубинените му очи започна да мъждука, сякаш им намигваше.

— Това нормално ли е? — попита Джейсън.

Лио взе едно гумено чукче от торбата с инструменти. Удари повреденото око на дракона и то отново светна.

— Да — каза Лио, — Фестус обаче не може да остане тук, в средата на парка. Може да го приберат в някой приют за изгубени дракони. Ех, ако имах кучешка свирка…

Той потърси из торбичките на колана си, но не откри нищо.

— Доста специализирано, а? — предположи той. — Добре, искам просто сигнална свирка. Такива по магазините за машини ги има много.

И този път Лио извади голяма оранжева свирка от пластмаса.

— Тренер Хедж ще ми завиди! Значи, Фестус, слушай сега — рече Лио, изсвирвайки пронизително. Звукът отекна чак до езерото Мичиган, — чуеш ли това, идваш и ме намираш, ясно? Дотогава летиш, където си искаш, но моля те, гледай да не изядеш някой.

Драконът изсумтя и за героите остана надеждата, че това означаваше съгласие. Сетне разпери криле и отлетя във въздуха.

Пайпър направи една крачка и изохка.

— Глезенът? — Джейсън се почувства много зле от това, че е забравил раната й, получена във фабриката с циклопите. — Сигурно нектарът, който ти дадох, вече губи ефект.

— Добре съм — тя потрепери и Джейсън си спомни обещанието си да й намери ново яке. Надяваше се да доживее изпълнението му.

Тя изкуцука още няколко крачки, но за Джейсън бе видимо, че едвам сдържа гримасата си.

— Хайде да се скрием от вятъра — предложи той.

— Във водосточната тръба? — потръпна Пайпър. — Звучи много уютно.

Те се увиха, както можаха, и се насочиха към фонтана.

Ако се вярваше на надписа, монументът се казваше фонтан „Корона“. Вода нямаше, освен някои вече замръзнали локвички. Според Джейсън във фонтана изобщо не трябваше да има вода през зимата. Но пък мониторите показваха лицето на техния загадъчен враг — жената от прах.

Цялото място бе сбъркано.

Застанаха в центъра на фонтана. Не се появи дух, който да опита да ги спре. Мониторите стояха помръкнали. Дупката към каналите бе достатъчно голяма за човек, а към тъмнината се спускаше стълба.

Джейсън слезе пръв. Докато слизаше, той се подготви за отвратителните миризми из каналите, но за щастие в тези нямаше нищо кой знае колко отвратително. Стълбата стигаше до тухлен тунел, който водеше на юг. Вятърът бе топъл и сух, а по пода нямаше почти никаква вода.

Пайпър и Лио слязоха след него.

— Всички канали ли са толкова приятни? — учуди се Пайпър.

— Повярвай ми — каза Лио, — не.

Джейсън се намръщи.

— Ти откъде знаеш?

— Човек, бягал съм шест пъти от различни домове и съм нощувал на наистина отвратителни места. А сега накъде?

Джейсън килна глава, заслуша се и след това посочи на юг.

— Натам.

— Как може да си толкова сигурен? — попита Пайпър.

— Има течение, което вее на юг — обясни Джейсън. — Вероятно вентите са го последвали.