Рик Риърдън - Изчезналият герой

— И се е оказало, че има капан?

Богинята кимна.

— Твърде късно разбрах колко бързо се пробужда Земята. Бях по-наивна и от Юпитер. Поддадох се на собствените си импулси, точно както стана и предния път, когато бях пленена от един гигант и с това започна война. Сега враговете ни се надигат отново. Предния път боговете ги победиха с помощта на най-великите герои. А онази, на която гигантите служат… тя не може да бъде победена. Само приспана.

— Не разбирам.

— Скоро ще разбереш — рече Хера.

Клетката започна да се свива, решетките приближиха. Фигурата на Хера потръпна като пламък на свещица, повяна от вятъра. Извън клетката Джейсън видя да се събират фигури. Тътрещи се прегърбени хуманоиди с плешиви глави и — ако очите на Джейсън не го лъжеха — повече от един чифт ръце. Чу и воя на вълци, но това не бяха вълците на Лупа. По воя им разбра, че тази глутница е различна — по-гладна, по-дива.

Човекоядци.

— Бързо, Джейсън — каза Хера, — моите тъмничари приближават, а ти се събуждаш. Няма да имам сила да ти се явя отново дори насън.

— Чакай — каза той, — Борей каза, че играеш опасна игра. Какво има предвид?

Хера го погледна така, че Джейсън наистина реши, че е направила нещо ненормално.

— Замяна — каза тя. — Само така мога да донеса мир. Нашият враг разчита на това, че сме разделени, а ако сме разделени, ще погинем. Ти си моето предложение за мир, Джейсън, с което се надявам да преодолея хилядолетия на взаимна омраза.

— Какво? Не…

— Не мога да ти кажа повече — каза Хера. — Оцеля толкова дълго само защото отнех паметта ти. Намери това място. Върни се там, откъдето започна. Сестра ти ще помогне.

— Талия?

Сцената започна да се разпада.

— Сбогом, Джейсън. Пази се от Чикаго! Най-опасната измежду всички твои смъртни врагове те очаква там. Ако погинеш, ще е от нейната ръка.

— Коя е тя? — попита той.

Но образът на Хера изчезна и Джейсън се събуди.

Отвори рязко очи.

— Циклопи!

— Спокойно, сънчо. — Пайпър седеше зад гърба му на бронзовия дракон и го придържаше за кръста, за да не падне. Лио караше отпред. Летяха мирно през зимното небе, сякаш нищо не се бе случило.

— Д-детройт — заекна Джейсън. — Не катастрофирахме ли там? Помислих…

— Всичко е наред — каза Лио. — Измъкнахме се, обаче те удариха лошо. Как се чувстваш?

Главата го болеше адски. Спомни си за фабриката, как слиза от мостчето, над него се надвесва уродливо еднооко създание с огромен юмрук и всичко потъва в мрак.

— Но как… Циклопите…

— Лио ги размаза — обясни Пайпър. — Да го беше видял само! Призоваваше пламъци…

— Нищо не съм направил — бързо каза Лио.

Пайпър се засмя.

— Млъкни, Валдес. Ще му разкажа! Примири се с това.

И тя наистина му разказа всичко: как Лио победил семейството циклопи, как двамата освободили Джейсън, а после забелязали, че чудовищата се образуват наново, как Лио сменил инсталацията на дракона и полетели във въздуха точно когато от фабриката долитали жадните за мъст ревове на изчадията.

Джейсън бе впечатлен. Да се справиш с три циклопа само с колан инструменти? Това беше страхотно. Самият той не се уплаши от това колко близо е бил до смъртта, но въпреки това случилото се го накара да се почувства много зле. Бе влязъл право в капана и изкарал цялата битка в несвяст, докато приятелите му са се борели сами с чудовищата. Голям водач беше, няма що.

Когато Пайпър му разказа за другото дете, което циклопите били изяли, онова, което говорело латински и носело червена тениска, Джейсън почувства, че главата му ще гръмне. Син на Меркурий… Струваше му се, че познава хлапето, но името му убягваше.

— Значи не съм сам — каза той. — Има и други като мен.

— Джейсън — каза Пайпър, — ти не си сам. Имаш нас.

— Зная… но става дума за нещо, което Хера ми каза. Сънувах, че…

И той им разказа какво е видял и какво му е разказала богинята в клетката.

— Размяна? — попита Пайпър. — Но какво означава това?

Джейсън поклати глава.

— Не зная, но аз съм залогът на Хера. Само с това, че ме е изпратила в лагера на нечистокръвните, тя е нарушила някакво правило, нещо, което може да прецака нещата много яко…

— Или да ни спаси — каза Пайпър, изпълнена с надежда. — А това за пробуждащия се враг… звучи ми като дамата, за която ни разказа Валдес.

Лио прочисти гърлото си.

— Като стана дума за нея… тя ми се яви отново в Детройт в едни тоалетни.

Джейсън не бе сигурен, че е разбрал правилно.

— В тоалетни ли каза?