Рик Риърдън - Изчезналият герой

Лио си наложи да поднови работа, но умът му работеше бясно. Хлапе, което говори на латински, е било изядено тук. Имало е червена тениска като Джейсън. Не знаеше какво означава това, но смяташе да остави разговора на Пайпър. Трябваше да действа бързо, ако искаше да победи тези изчадия, преди Съмп да се върне със соса.

Той погледна към двигателя над лагера на циклопите. Дощя му се да можеше да го ползва — щеше да е страхотно оръжие. Но кранът, който придържаше двигателя, бе на другия край на конвейера. Нямаше начин да го стигне, без да го видят. А и нямаше време.

Последната част от плана му бе най-опасна. От колана си Лио призова още малко жици, радио-адаптер и малка отвертка. Започна да майстори универсално дистанционно. За пръв път отправи благодарствена молитва към баща си Хефест — за вълшебния колан. Помогни ми да се измъкна оттук и може би наистина не си толкова лош — помисли си момчето.

Пайпър продължи да говори, като започна да хвали домакините си.

— Чувала съм за северните циклопи! — каза тя. Лио се сети, че това са пълни глупости, но звучеше убедително. — Не знаех, че сте толкова големи и умни!

— И ласкателствата няма да ти помогнат — каза мама Гаскет, но прозвуча доволна. — Вярно е обаче, че ще свършиш като ядене на най-могъщите циклопи.

— Но не са ли циклопите добри? — попита Пайпър. — Мислех, че правите оръжия за боговете?

— Ами, аз съм си много добра. В това да ям хора, ха-ха. В това да се бия и да майсторя разни неща. Не и за боговете, обаче. Нашите братовчеди, върховните циклопи, те се занимават с това. Имат се за голямото добрутро само защото са с няколко хилядолетия по-дърти. Имаме и южни братовчеди, които живеят по острови и гледат овце. Пълни тъпаци. Но ние, хипеборейските циклопи от северния клан, сме номер едно! В тази стара фабрика основах фирмата „Монокъл Моторс“ и в нея правим най-добрите оръжия, брони, колесници, танкове. И какво от това? Фалирахме. Тъпата война свърши прекалено бързо и титаните загубиха. Жалка работа. Повече нямаше нужда от оръжията ни.

— Но това е ужасно — каза съчувствено Пайпър. — Сигурна съм, че сте произвеждали страхотни оръжия.

Торк се ухили.

— Пищящия чук! — той взе един огромен метален прът с нещо като акордеон в края му. Удари го в земята и циментът се напука, но освен това се чу звук като от настъпана гумена патица с гигантски размери.

— Ужасяващо — каза Пайпър.

Торк грейна от комплимента.

— Не е толкова добро като експлодиращата брадва, но пък може да се ползва многократно.

— Може ли да го видя? — попита Пайпър. — Само ако можех да освободя ръцете си…

Торк нетърпеливо пристъпи напред, но мама Гаскет изрева:

— Тъпанар! Тя отново се опитва да те измами! Стига приказки! Убий момчето, преди да е пукнало само. Обичам храната ми да е прясна.

Не! Пръстите на Лио бясно свързваха жици. Само още няколко минути!

— Хей, почакайте — извика Пайпър, опитвайки да привлече вниманието на циклопите. — Само исках да попитам…

Жиците блеснаха в ръката на Лио. Циклопите замръзнаха и се обърнаха към него. Торк вдигна един камион и го метна към момчето.

Лио отскочи, докато камионът прелиташе над машината. Ако се бе забавил с половин секунда, щеше да стане на питка.

Той се изправи на крака и мама Гаскет го забеляза. Тя кресна:

— Торк, ах, ти, жалко подобие на циклоп! Хвани го!

Торк се втурна към него. Лио натисна като обезумял бутона на саморъчно направеното дистанционно.

Торк бе на петнайсет метра от него. После на шест.

В този миг първата роборъка се задейства. Тритонен метален нокът удари циклопа по гърба толкова силно, че той се просна по очи… или по око. Преди Торк да може да се изправи, ръката го хвана за крака и го подхвърли нагоре.

— ААА! — Торк изчезна в сумрака с вик. Таванът бе твърде висок и тъмен, за да види Лио какво точно се е случило с циклопа, но от тежкия удар в метал предположи, че той се е ударил в някоя помощна греда. Торк така и не падна. Вместо това от тавана заваля жълтеникав прах. Чудовището се беше разпаднало.

Мама Гаскет погледна Лио смаяна.

— Синът ми… ти… ти…

Като по сигнал Съмп се появи на светлината на огъня, мъкнейки каса доматен сос.

— Мамо, донесох ти от най-лютия…

Той така и не довърши. Лио завъртя ръчката на дистанционното и втора роборъка удари Съмп в гърдите. Касата в ръцете му избухна като пиратка и Съмп полетя назад, приземявайки се в основата на третата машина на Лио. Циклопът може и да беше кален към чудовищни удари с шасита на камиони, но нямаше имунитет към роборъце, които можеха да удрят със сила от четири тона. Третата ръка от кран го удари в пода с такава сила, че той избухна като скъсан чувал брашно.