Рик Риърдън - Изчезналият герой

Циклопът с тогата разгоря огъня, който сега пламтеше силно и опушваше помещението с черен дим. Приятелят му с препаската се втренчи в Пайпър, сякаш очакваше тя да направи нещо забавно.

— Пискай, момиче! Обичам писъците!

Когато обаче Пайпър най-после заговори, тонът й бе спокоен и овладян, все едно се караше на малко кученце.

— Но, господин Циклоп, аз съм сигурна, че вие не искате да ни убиете. Ще бъде толкова по-добре, ако просто ни пуснете.

Звярът с препаската започна да чеше грозната си глава и се обърна към своя приятел с фибростъклото.

— Тя е хубавка, Торк. Може пък да я пусна.

Торк, както се казваше онзи с тогата, изръмжа:

— Видях я пръв, Съмп. Аз ще я пусна!

Съмп и Торк се скараха, но тогава третият циклоп се надигна и изрева:

— Тъпаци!

Лио изпусна отвертката. Третият циклоп беше жена. Тя бе с почти метър по-висока от Торк и Съмп и бе по-яка и от двама им. Носеше дреха като ризница, само дето приличаше на ужасните пеньоари, с които се обличаше леля Роса. Как им викаха — муму 20 20 Широка хавайска рокля, обикновено на цветя. — Бел.ред. ?

Да, циклопката носеше муму, направена от метал. Мазната й черна коса бе вързана на опашчици с медни жици и метални шайби. Носът и устата й бяха тлъсти и сплескани, сякаш прекарваше свободното си време, блъскайки лицето си в стена. Единственото й червено око обаче блестеше с лукав интелект.

Циклопката отиде до Съмп и го изблъска настрана. Той падна върху конвейера. Торк бързо отстъпи.

— Малката е дете на Венера — излая циклопката. — Тя се опитва да ви омае с гласа си.

Пайпър се опита да каже:

— Моля ви, госпожо…

— Гррр! — циклопката хвана Пайпър през кръста. — Да не си посмяла да ми дуднеш с меденото си гласче, момиче! Аз съм мама Гаскет! Яла съм много по-силни герои от теб за закуска!

Лио се уплаши, че Пайпър ще бъде смачкана, но мама Гаскет просто я пусна и я остави да виси от веригата. Сетне започна да крещи на Съмп как може да е толкова тъп.

Ръцете на Лио започнаха да работят бясно. Той извиваше жици и обръщаше бутони, почти без да се замисля какво точно прави. Но накрая бе свързал дистанционното. Сетне се провря до най-близката роборъка, докато циклопите говореха.

— Не може ли поне да я изядем накрая? — ломотеше Съмп.

— Дебил! — изрева мама Гаскет и Лио разбра, че Съмп и Торк трябва да са нейни синове. От което се досети, че грозотата им е семейна черта.

— Трябваше да ви изхвърля на улицата, когато бяхте бебета, та да пораснете като истински циклопи! Можеше и да научите нещо полезно! Проклето да е майчиното сърце, заради което ви задържах!

— Майчино сърце? — промърмори Торк.

— Какво каза, неблагодарнико?

— Нищо, мамо. Казах, че имаш майчино сърце. Ние ти работим, храним те, чистим ти ноктите на краката…

— И трябва да сте ми благодарни! — ревна отново мама Гаскет. — А сега нагласи огъня, Торк! А ти, Съмп, донеси ми доматения сос с чесън от другия склад. Нали не очакваш, че ще ям тия герои без него.

— Да, мамо — каза Съмп. — Исках да кажа не, мамо. Така де…

— Върви и я вземи! — мама Гаскет взе най-близкото шаси и го разби в главата на Съмп. Циклопът рухна на колене. Лио беше сигурен, че този удар ще го убие, но явно главата на Съмп бе калена. Той успя да махне шасито от главата си, изправи се на крака и отиде да донесе соса.

Сега е моментът — каза си Лио. — Докато са разделени .

Той привърши с инсталацията на втората машина и се отправи към трета. Докато се шмугваше между роборъцете, циклопите не го видяха. Пайпър обаче го забеляза. Тя ахна и на лицето й се изписа невярващо изражение.

Мама Гаскет се обърна към нея.

— Какво става, момиче? Да не съм те счупила погрешка?

За щастие Пайпър мислеше бързо. Тя отклони погледа си от Лио и каза.

— Ребрата ми, госпожо. Ако имам вътрешни кръвоизливи, вкусът ми ще е ужасен.

Мама Гаскет избухна в смях.

— Да бе. Последния герой, който хапнахме, помниш ли го? Син на Меркурий.

— Да, мамо — каза Торк, — малко киселееше.

— И той опита такъв номер. Каза, че бил на някакви лекарства. Вкусът му си беше съвсем наред, мен ако питаш.

— Като агнешко — спомни си Торк. — Един с червена ризка, плямпаше на латински. Както казах, леко киселееше, но не беше никак лош.

Пръстите на Лио замръзнаха над панела. Пайпър явно мислеше за същото нещо, понеже попита.

— Червена тениска? Латински?

— Много беше вкусничък — с умиление си спомняше мама Гаскет. — Мисълта ми обаче е, че ние, момиче, не сме толкова глупави, колкото си мислят хората. Не се връзваме на прости номера и гатанки. Не и ние, северните циклопи.