Рик Риърдън - Изчезналият герой

Двама циклопи бяха вън от играта. Лио се почувства като супергерой и дори си измисли име — Командир Колан. Но тогава мама Гаскет се вторачи в него. Тя грабна най-близкия кран и го откъсна от основата му с яростен рев.

— Ти взриви момчетата ми! Само аз мога да взривявам момчетата си!

Лио натисна един бутон и последните две ръце се задействаха. Мама Гаскет хвана първата и я скъса на две. Втората я удари по главата, но това само я вбеси. Тя я хвана за скобите, откъсна я и я развъртя като бейзболна бухалка. Пропусна за сантиметри Пайпър и Джейсън. Но после мама Гаскет я пусна — право към Лио. Той извика и отскочи на една страна, а машината до него стана на парчета.

Лио започна да разбира, че вбесена майка циклоп не е нещо, което искаш за противник, особено когато си въоръжен с дистанционно и отвертка. Бъдещето на Командир Колан не изглеждаше особено бляскаво.

Мама Гаскет застана на около шест метра от него, до огъня. Ръцете и бяха свити в юмруци, а зъбите й — оголени. Изглеждаше нелепо с вързаната си на опашчици коса и ризницата пеньоар, но убийственият блясък в червеното й око и фактът, че бе висока около четири метра, пречеха на Лио да се засмее.

— Други номера имаш ли, геройче.

Той погледна нагоре. Двигателят на веригата. Ако можеше да го откъсне от нея, ако можеше да накара мама Гаскет да пристъпи още крачка напред!

Самата верига… имаше една брънка… Лио не можеше да види от такова разстояние, но нещо му подсказваше, че това звено е слабо.

— Ахам. — Лио надигна дистанционното. — Още една крачка и ще те унищожа. С огън!

Мама Гаскет се изсмя.

— С огън? Циклопите са имунизирани срещу него, глупако. Но ако искаш пожарче, с радост ще помогна!

Тя хвана няколко въглена с голи ръце и ги метна към Лио. Те паднаха в краката му.

— Пропусна — каза той невярващо. Но мама Гаскет се ухили и взе един бидон от камиона. Лио имаше време да прочете надписа КЕРОСИН на него, преди циклопката да го метне. Бидонът падна на пода пред него и съдържанието му се изсипа навсякъде.

Въглените блеснаха. Лио затвори очи, а Пайпър изпищя:

— Нееее!

Навсякъде около него изригнаха пламъци. Когато Лио отвори очи, видя, че е на шест метра във въздуха и целият пламтеше. Мама Гаскет изписка доволно, но Лио бе огнеупорен. Керосинът изгоря и остави само малки петна по пода.

Пайпър ахна.

— Лио?

Мама Гаскет бе смаяна.

— Ти си жив? — сетне пристъпи крачка напред, точно където Лио я искаше. — Какво си ти?

— Син на Хефест — каза той. — И както предупредих, ще те унищожа с огън.

Той посочи с пръст въздуха и призова цялата си воля. Никога не бе опитвал нещо подобно, но изстреля огнена струя към веригата, която крепеше двигателя над главата на циклопката, прицелвайки се в онова слабо звено.

Пламъците угаснаха. Мама Гаскет се изкикоти.

— Добър номер, сине на Хефест. Много векове минаха, откакто за последно видях повелител на пламъците. Ще бъдеш особено пикантно предястие!

Веригата изщрака — звеното бе нагорещено повече, отколкото можеше да понесе — и двигателят падна. Тих и смъртоносен.

— Не мисля — каза Лио.

Мама Гаскет дори нямаше време да погледне нагоре.

Прас! И вече нямаше циклопи. Само купчина прах под многотонен двигател.

— Срещу двигатели май нямаме имунитет, а? — подвикна Лио. — Аха!

Сетне падна на колене. Главата му беше замаяна. След няколко минути осъзна, че Пайпър го вика.

— Лио, добре ли си? Можеш ли да се движиш?

Той се изправи на крака с мъка. Никога не бе призовавал толкова силен огън и бе напълно изтощен.

Отне му много време да освободи Пайпър от веригите. После двамата с общи усилия свалиха Джейсън на земята. Той все още бе в безсъзнание. Пайпър с мъка успя да го накара да преглътне малко нектар и той изпъшка. Червената рана на главата му започна да изчезва и бледността му понамаля.

— Има здрава и дебела глава — каза Лио, — ще се оправи.

— Слава Богу! — въздъхна Пайпър. Сетне се обърна към Лио. В очите й се четеше нещо като страх. — Как призова огъня? Винаги ли…

Лио погледна надолу.

— Винаги — каза той. — Доста съм опасен. Трябваше да ви кажа по-рано. Съжалявам…

— Съжаляваш? — Пайпър го ощипа. Когато той вдигна очи, видя, че тя се е ухилила. — Това бе невероятно, Валдес! Спаси ни живота. За какво има да съжаляваш?

Лио премигна. Понечи да се усмихне, но в същия миг облекчението му изчезна. Забелязал беше нещо до крака на Пайпър.

Жълтата прах, останките от единия циклоп — може би Торк, — се плъзгаше по пода, сякаш невидим вятър я събира отново.