Рик Риърдън - Изчезналият герой

Естествено, всичко се оказа напразно.

Чувстваше се изолиран през целия си живот. Нежелан от роднините си, домовете за сираци, всички останали… Дори в училището „Уилдърнес“ Лио се бе чувствал излишен, когато Джейсън и Пайпър — неговите единствени приятели, се бяха влюбили един в друг. Бе щастлив за тях, но усещаше, че вече нямат нужда от него.

Когато разбра, че цялото време, прекарано с Джейсън в училище, е било илюзия — нещо като бъг на паметта, — Лио тайничко се бе развълнувал. Това си беше шанс за рестартиране! Сега обаче Джейсън и Пайпър отново хлътваха един по друг — това беше очевидно от начина, по който се държаха в магазина сега, от това, че искаха да са насаме, без Лио да им се пречка. И какво бе очаквал наистина? Отново се оказваше излишен. Хиона просто му го беше показала по-бързо от друг път.

— Стига, Валдес! — скастри се той наум. — Никой няма да ти свири на цигулка, понеже си маловажен. Оправи сега тъпия дракон.

Потъна в работата си така дълбоко, че изгуби представа колко време е минало, когато чу гласа.

„Грешиш, Лио.“

Той изпусна четката върху главата на дракона. Изправи се, но не видя никого. После погледна към земята. Снегът, химикалите от тоалетните и дори асфалтът се гънеха като течни, а върху зона от три метра се образуваха очи, нос и уста — гигантското лице на спяща жена.

Тя не говореше. Не точно. Устните й не помръдваха. Но Лио чуваше гласа й в главата си, сякаш вибрациите идваха от земята към краката му и отекваха в скелета му. „Имат отчаяна нужда от теб — каза жената. — В някои отношения ти си най-важният от седмината. Като контролния диск в мозъка на дракона. Без теб силата на останалите е без значение. Няма да ме стигнат, няма да ме спрат. Докато накрая не се събудя.“

— Ти. — Лио трепереше толкова силно, че не бе сигурен дали е проговорил на глас. Не бе чувал този глас от години, но това беше тя.

Жената от пръст.

Жената от магазина.

— Ти уби мама.

Лицето се изкриви в усмивка, сякаш жената сънуваше приятен сън.

„Ах, мили ми Лио. Аз също съм твоя майка. Аз съм Майката на всичко. Не ми пречи. Върви си. Остави моят син Порфирион да стане цар и ще облекча мъките ти. Ще стъпваш леко по земята!“

Лио грабна най-близкия предмет, който намери — една тоалетна седалка, — и го метна към лицето.

— Остави ме на мира!

Тоалетната седалка потъна в течната земя. Снегът и химикалите избълбукаха и лицето изчезна.

Лио загледа земята в очакване лицето да се появи отново. Но то не го направи. Лио искаше да си представи, че си го е въобразил.

Тогава чу трясък от фабриката — все едно се бяха ударили два камиона. Метал се изкриви и заскърца, а шумът отекна наоколо.

Лио веднага разбра, че Джейсън и Пайпър са в беда.

„Върви си“ — каза гласът.

— Надявай се — изръмжа Лио. — Искам най-големия чук, който има.

Той извади от колана си чук от килограм и половина, чиято метална глава бе с големина на печен картоф. Сетне скочи от гърба на дракона и се затича към магазина.

Лио се спря пред вратите и опита да успокои дишането си. Гласът на жената от земята все още кънтеше в ушите му и напомняше за смъртта на майка му. Последното нещо, което искаше, бе отново да влезе в тъмен склад. Внезапно се почувства отново на осем — сам и неспособен да помогне на близък човек, хванат в капан.

Стига — каза си той. — Тя иска да се чувстваш така .

Но това не намали страха му. Пое си дълбоко въздух и надникна вътре. Всичко изглеждаше същото. Сивкавата светлина на утрото навлизаше в помещението през дупката на покрива. Няколко електрически крушки премигваха, но по-голямата част от пода на фабриката си оставаше покрита от сенки. Лио можеше да различи мостчето нагоре, неясните очертания на подредените в линия машини, но не долавяше никакво движение. От приятелите му нямаше и следа. Почти извика, но нещо го спря — чувство, което не можеше да определи. После осъзна, че надушва нещо.

Нещо нередно. Като горящо машинно масло и кисел дъх.

Във фабриката имаше нещо нечовешко. Лио бе сигурен в това. Нервите му се опънаха.

Някъде от долния етаж долетя гласът на Пайпър:

— Лио, помощ!

Но Лио не отговори. Как бе слязла Пайпър от мостчето, след като кракът и бе счупен?

Той се промъкна навътре и застана зад един контейнер. Бавно се придвижи до центъра на стаята, стиснал чука си, криейки се зад кутии и шасита на камиони. Най-накрая стигна редицата машини. Сви се зад най-близката от тях — кран с роборъка.